Грегър почти беше успял да се покатери върху нещото. После се плъзна надолу, хвърли празния автомат и сграбчи отчаяно лазерния пистолет „Тайлър“ с оптичен мерник, който висеше на десния му хълбок. После застана между извънземното и мен.
То седна и формата му така се промени, че аз бях принуден да извъртя глава от болка, виждайки как червените лъчи, които се забиваха един след друг в него, го превръщаха в димяща мазна черна маса. То започна да се топи и да се стича върху самото себе си, подобно на кална грамада, но продължи да се приближава към Грегър, който беше изтощил батерията на лазерния пистолет. Той понечи да удари съществото с оръжието си и в мига, в който извънземното се плисна напред, се пресегна за мечоподобния байонет. Както можеше да се очаква, част от съществото се разтвори, оставяйки след себе си тъмни локви никому ненужен генетичен материал. Другата част се превърна в по-дебели пипала. Грегър нададе писък — нетипичен за него звук, — пресечен светкавично от едно от пипалата, което се завря в устата, очите, ушите и ноздрите му. Видях чертите на лицето му да се изкривяват и да се издуват, вените му изпъкнаха и почерняха, когато нещото насила се вмъкна в него. Видях движението на кожата му, скрита под инерционния костюм. Той политна в скута ми, мъртъв. Не, не беше мъртъв, още дишаше. Очите му се бяха превърнали в твърди черни езера, вените му също бяха черни. Аз го зяпнах.
— Говори ка-две-нула, Жребци, обадете се и докладвайте обстановката, край.
Гласът на Ролистън, спокоен, с ясна дикция, прозвуча по мрежата за свръзка с командването толкова не на място, че не успях да разбера смисъла на думите му. Нямам представа колко време съм седял, люлеейки Грегър в скута си. Накрая положих приятеля си в меката кал, изправих се и отидох до трупа на Шаз, докато Ролистън повтаряше съобщението си.
Шаз беше изгубил главата си. Беше мъртъв. Но поне беше умрял, а с Грегър може би ставаше нещо още по-ужасно. По едно време усетих раздвижване в редиците на Берсерките, но още бяха далече. Сега ми изглеждаха толкова нормални, така обикновени.
Аш също беше мъртва. Не трябваше да се тревожа за нея, а за Грегър, но в този момент не исках да мисля за него. Върнах се, където го бях оставил, и затворих очи, пресягайки се надолу слепешката, като с всяко движение от ранения ми гръден кош изтичаше все повече кръв. Изобщо не разбирах какво ми съобщаваше вътрешният дисплей за тежестта на тази рана. Взех в ръце лазерния пистолет на Грегър — дулото му още пареше — и го вдигнах от земята. Отворих очи и го погледнах. Опитах се да проумея какво беше това нещо в ръцете ми и за какво служеше. Накрая успях да извадя изхабената батерия и я пуснах в калта. Наведох се, за да потърся резервна, като се опитах да не гледам черните очи и почернелите вени.
Мадж изпъшка. Усетих раздразнението си, но то бързо отмина, когато разбрах, че трябваше да направя нещо, нещо, което да откъсне мислите ми от Грегър. По мрежата за свръзка прозвуча отново съобщението на Ролистън. Този път тонът му беше гневен, заповеднически, но за мен си оставаше страничен шум.
„Почисти раната. Сложи гел и покрий с лепенка, която да разнесе гела, след това му дай нещо да се съвземе.“ Мадж стене от болка, докато се опитва да седне. Лицето му застива от ужас при вида на Аш и Шаз, после ме пита какво е станало с Грегър. Аз не му обръщам внимание. Не мога да му отговоря, не знам как. Раздразнението в гласа на Ролистън нараства. Извършвам дребно предателство — давам на журналист достъп до мрежата за свръзка с командния състав.
Известно време ходя напред-назад. Мадж се принуждава да се нахвърли отгоре ми, за да ме събори на земята. Усещам ръцете му, които натискат и потъват в гръдния ми кош. През цялото време настоява да бъдем евакуирани незабавно. От време на време чувам откъслечни изстрели. Мадж се е привел много близо до мен и превързва раната ми. Не спира да крещи по мрежата за свръзка на Ролистън, който не изгаря от желание да дойде да ни прибере. Ясно, тук ще си умрем, чудо голямо.
Стрелбата става по-ожесточена, Ролистън иска още информация. Иска да знае какво точно се е случило със сержант Макдоналд. Мадж не му казва онова, което той очаква да чуе. Чуват изстрелите на Берсерките, които напредват през калта към нас.