Мъника изглеждаше по съвсем различен начин. Говореше се, че всъщност е по-малкият брат на Татенцето. Мъника беше огромен на ръст и беше направен предимно от метал. Дори и да беше останало нещо от човешкото му тяло, не можех да го видя. Той беше толкова силно напомпан, че вероятно не беше запазил почти нищо човешко в себе си. Щом веднъж започнехме да подменяме плътта си с машинарии, постепенно се отчуждавахме от нея. Този направо беше скъсал с всичко човешко. Откъдето и да го погледнеш, си беше машина. Чух да го наричат киберзомби. Когато на Проксима избухнал бунт, Татенцето и Мъника, заедно с част от хората си, дезертирали от редиците на хаитянските морски пехотинци и отвлекли кораб, който пътувал към Земята. Обаче някои от наклонностите на Мъника дошли в повече дори и за Вуду сектата на Големия Неон, така че Татенцето се видял принуден да добавя нови и нови чаркове към малкото си братче. Металната кожа на Мъника беше покрита със зловещи луминесцентни вевѐ. Един вид закрила от страна на Татенцето за неговия полуобезумял брат.
Разбира се, и Мораг беше тук. Носеше свободна черна риза, не много различна от тази на Месер, и панталони, които много приличаха на кожени. Никой не си беше сложил екипировката за радиационна защита. Не виждах Рану обаче. Мина време, преди да се досетя, че сигурно обикаляше града, охранявайки малкото ни събрание. Освен това, въпреки присъствието на братята Неон, непалецът Рану също би събудил подобни атавистични инстинкти. В този ред на мисли осъзнах, че с прясно обръснатата си глава и новите си дрехи Мораг можеше спокойно да мине за една от тези откачалки.
Не исках да ме вижда в този вид. Езичника ме беше видял, но не и Мадж и Мораг. Тя крачеше напред-назад из лагера на нацистите като господарка и изглеждаше разгневена. Имаше нещо много нетипично в поведението й. Ако това беше преструвка, справяше се много добре. По-късно щях да разбера, че през цялото време, докато е работела в „Забраненото удоволствие“, е изпълнявала роля. Месер и скинарите отидоха да се срещнат с Мораг и останалите.
Разбрах останалото от записа на Мадж. Неговите очи камери бяха монтирани върху неподвижни топчета, които компенсираха движенията на главата, но въпреки това пак оставаше усещането за странна лична перспектива на кадъра. Мадж крачеше смело напред, а малко по-напред, вдясно, вървяха Мораг и Езичника заедно с братята Неон и госпожа Тилуотър. Мадж каза, че Езичника се разбирал много добре с двамата Неон, а пък помолили госпожа Тилуотър да ги придружи, защото Бранниците изпитвали голям респект към бандата й от бели серийни убийци, независимо от факта, че са баптисти. Езичника имаше приятели. Стори ми се, че се движи свободно сред аристокрацията на Пътуващия град.
Месер направи знак с ръка към очите на Мадж. Един от скинарите пристъпи напред и се опита с длани да закрие камерите. Мадж го сграбчи за ръката и я изви зад гърба му, при което онзи се приведе напред, превит надве. Мадж държеше в ръката си автоматична карабина. Опря дулото й в голата глава на скинаря и погледна към Месер. Другите скинове насочиха оръжията си. Езичника и братята Неон спряха, а госпожа Тилуотър продължи да върви и заобиколи Месер и групата скинари по фланга. На камерата се видя нейният автомат M-19, стандартното въоръжение на американските войници.
Мораг продължи да върви. Отиде до Месер и така го удари с опакото на ръката, че разкървави тъмновиолетовите му устни. Изтръпнах. Мадж се захили, но когато Месер се обърна към него, видях, че Мораг беше успяла да го изкара от кожата му. Излишно е да споменавам, че в същия миг към нея бяха насочени дулата на много автомати. Обаче тя го зашлеви още веднъж. Разсмях се, докато гледах записа. Така се разхилих, че изплюх кръв. В следващия кадър лицето на Месер беше изкривено от гняв.
— Ти си срам за своя род! — заплю го Мораг.
Той ококори очи и кристалчетата на множеството им фасетки почервеняха. Нямаше и следа от силния шотландски акцент на Мораг.
— Как си позволяваш, момиче, да влачиш тука тия чернилки и да ми държиш такъв тон? — запротестира Месер, а гласът му се тресеше от яд.
Мъника пристъпи напред, но Татенцето го дръпна и измърмори нещо на креолско наречие, което не можах да разбера. Любопитен подход към воденето на преговори, но не мисля, че бих се възползвал от него.