— Може да сме чернилки, малкият, но недей забравя къде се намираш — каза Татенцето.
В това време скинарите гледаха нервно ту Мъника, ту госпожа Тилуотър. Мораг смекчи тона и направи крачка напред, като прокара ръка по лицето на Месер, от което той като че ли се присви.
— Месер, ти си добър войник — рече тя и ме посочи с пръст. Мадж погледна нагоре. Аз представлявах жалка картинка. — Но това тук е мое и аз си го искам обратно — продължи Мораг, след което започна да се умилква. — Обаче ако не го получа, господарите ми ужасно ще се разсърдят.
След това го ощипа здраво по бузата и отново възвърна авторитарния си тон.
— Разбра ли ме?
Месер погледна госпожа Тилуотър.
— Госпожо Тилуотър?
Ясно беше, че макар и според шибаната му идеология тя да представляваше слабия пол, той възприемаше госпожа Тилуотър като сродна душа. Направо да се разплачеш. Всъщност идеше ми да се разплача от мисълта, че тези агресивни хлапаци бяха успели да ме пленят.
Госпожа Тилуотър отговори, сякаш изнасяше проповед в неделното училище:
— Месер, ти сам трябва да решиш. Но на твое място щях да направя това, за което помоли тази мила госпожица.
Не ми хареса изражението на лицето й. Сякаш искаше да види нещо. Месер ме посочи с пръст и извика:
— Това е моят дар пред Господа.
Това ме натъжи. Аз харесвах Джон Колтрейн.
— Боговете са му отредили друга съдба — обади се Езичника.
Месер рязко извърна глава към стария хакер. Усетих, че разглеждаше внимателно застаналата пред него странна фигура, покрита с татуировки и пиърсинги. После попита:
— А ти кой си?
— Езичника.
В този момент Мадж показа Месер в близък план. Видях как очичките на фашизирания глупак се уголемиха около червените кристалоподобни лещи. Името му беше познато. Езичника не сваляше поглед от Месер. Бях сигурен, че се чувстваше добре в ролята на патриарх на хакерите. За момент си помислих, че все едно гледам как някой налага с пръчка Месер по дупето.
— Твоят Бог идва, а когато дойде денят, всички чернилки ще изпитат гнева му — рече Езичника, като се опита да овладее неприязънта си.
Татенцето погледна Езичника, видимо развеселен. Месер вдигна очи към небето, въпреки че прахът му пречеше да го види, и попита:
— И чернилките от Космоса ли?
Започваше да звучи все повече и повече като дете, което отчаяно настоява на своето. Мадж едва се овладя да не се разхили, когато Езичника кимна благосклонно.
— И чернилките от Космоса — каза той.
Ама че нелепа идеология беше открил този Месер. Кой би могъл да приеме сериозно тези глупости?
Мораг отиде бавно при Месер, давайки си вид, че е забравила напълно за насочените към нея оръжия. Застана зад него и като се усмихна, наведе се и му прошепна в ухото:
— Позволи ми да си го взема обратно.
Този път Месер наистина се дръпна. По-късно разбрах защо: това беше сигналът на Мораг към Езичника да изпрати на Месер кодирано съобщение, в което се казваше, че ако той не ме освободи, те щяха и бездруго да си ме вземат, но той щеше да загуби авторитета пред хората си. Затова по-добре да се опита да запази и малкото останало му достойнство. Видях как местеше поглед от Татенцето към Езичника и обратно. Това бяха двамата големи хакери. Разбра, че са го победили.
— Противопоставянето е хубаво нещо — то дава храна на Огу Бодагрис, — но, момче, дай по-леко; не се напъвай толкова нито тук, нито в духовния свят. Успокой духа си — каза Татенцето.
Месер преглътна — явно реши да не казва това, което искаше, и заповяда да ме свалят от кръста.
После видях как едва се задържах на краката си, когато ме свалиха на земята. Мадж ми помогна. С негова помощ успях да направя няколко крачки. Нямам никакъв спомен за това, но видях, че сграбчих Месер, когато минах покрай него. Удържах се да не падна, като се вкопчих здраво с окървавените си ръце в ризата му.
— До един ще ви избия — измърморих.
Месер нищо не каза, а Мадж ме издърпа от него.
Останалата част от записа показваше как Мадж и госпожа Тилуотър ме занасят до задната седалка на пикапа, който после обикаляше по импровизираните улици на Подвижния град. По пътя спряхме да вземем Рану от мястото, откъдето наблюдаваше освобождаването ми, подпрян на цевта на автомата си. Той ме погледна, но не каза нищо. Забелязах, че за щастие, Езичника бе имал благоразумието да изиска личните ми вещи обратно от Бранниците. Заведоха ме до един от камионите, нашарен в ярки флуоресцентни бои, собственост на Вуду сектата на Големия Неон. Мораг трепереше като лист.