— Сигурен ли си, че става дума за Нинджа? — попита Ролистън.
— Не, не съм. Сигурно е румсървис. Кого ще пратят, ако не някой Нинджа!
— Можеш ли да овладееш положението?
Малко се засегнах от въпроса. Дали мога да овладея положението? Той чуваше ли се какво приказва?
— Мама му стара, разбира се, че не мога. Говорим за Нинджа. Едно от тези същества уби двама от моя отряд, стори бог знае какво на Макдоналд и едва не изби и останалите, преди да успеем да го заловим, и то благодарение на снаряжението, изработено специално по поръчка на военните.
— Успокойте се, сержант. Има ли следи от местонахождението му?
— Ама ти слушаш ли ме изобщо? — изкрещях и за пореден път се завъртях. — Казвам ти, че става дума за Нинджа. Или искаш да ти го продиктувам буква по буква? Те не оставят следи. Опа!
Върху земята до окопа имаше следи. За момент забравих за параноята си и се наведох да ги разгледам по-внимателно.
— Сержант?
— Млъкни бе!
Ролистън май не реагира на незачитането на йерархията.
Следите бяха от туристически обувки и продължаваха нагоре по хълма. Бяха оставени вероятно от някой, слязъл от пикапа, чиито отпечатъци по земята бях открил преди малко. Отдалечаваха се от хълма и сякаш влачеха нещо подире си, нещо с два крака и две ръце. Казах на Ролистън.
— Излиза, че твоят Нинджа е засегнат доста по-сериозно, отколкото предполагаше — бе неговият коментар.
— Раните им зарастват бързо.
— Ами в такъв случай най-добре побързай да го откриеш и обезвредиш, ясно?
— Кажете ми какво става? — попитах, но майорът беше прекъснал връзката.
Опитах се да си представя какво се случваше. Кой беше прибрал Нинджата и защо? Дали инфилтрацията с ксеноморфи не беше дело на самия Ролистън? Дали пък някой не Им помагаше? Един вид, предатели отвътре, тук, на Земята? Не, нямаше никаква логика.
На Земята и в колониите се срещаха чуждопоклонници и култове, които боготворяха извънземния разум. В повечето случаи ставаше дума за младежи, които отричаха всичко, свързано с тоталната война, която беше завладяла човечеството. Повечето от култовете бяха чиста проба измишльотина и много малко бяха истински свързани с Тях. И не можеше да бъде другояче, след като Тяхната единствена цел бе да убиват и да унищожават всяко човешко същество, до което се докопат.
За първи път хората се бяха сблъскали с Тях в системата на Сириус, въпреки че това не беше Тяхната родина. Отначало им викали Сирийци, докато сирийците от Ислямския протекторат не подали възражение. После за известно време им казвали Псета заради популярното име на Сириус, Кучешката звезда, но и това прозвище не ги описваше достатъчно точно. Военните обаче продължаваха да ги наричат Псетата. Нищо не се знаеше за Тях. Просто се бяха натъкнали на човешки същества в системата на Сириус и бяха започнали да ги избиват без остатък до ден-днешен. Изглежда, че Тяхната цел бе да изличат човешката раса, и Те преследваха тази цел неотклонно и в четирите системи от колонии на Земята. Сътрудничество с Тях би било равносилно на изтребване на собствения биологичен вид, така че за предателство отвътре не можеше да става и дума.
3.
Дънди
Следите ме изведоха на пътя, като през цялото време, докато вървях към мотора, настоявах за още данни. Метнах се на мотоциклета, отпуснах се върху ниската седалка между двете дръжки на кормилото и запалих стартера. Машината оживя от рева на двигателя. Междувременно пристигна отговор на едно от запитванията ми. Половин час преди мен един от пазачите на парка беше преминал през пропускателния пункт на „Купър Ангъс Роуд“ с пикапа си в посока към Дънди.
Можеше и да се окаже, че отпечатъците от гуми, които бях проследил, не са от същия автомобил, но за момента поне имах нещо, за което да се заловя. Оказа се обаче, че съответстват напълно на гумите на пикапа от стандартния профил. Взех адреса на пазача. Мястото се намираше в рамките на града и представляваше жилищен блок за хора от средната класа. Частна собственост, но с прилична охрана, обитавана по всяка вероятност от полицаи, държавни служители и пенсионирани военни, както и от служители на парка, които не можеха да си позволят да живеят в неговите предели.
Когато наближих комплекса, порталът се отвори. Бях изпратил предварително кода за достъп. Жилищният блок се състоеше от няколко идентични четириетажни входа, свързани помежду си с обща алея, непосредствено до Браути Фери Роуд. От хълма се разкриваше урбанистичен пейзаж, който не беше нищо друго освен металния скелет на нефтените платформи. Помръкнал град, в който тук-там проблясваха светлини на електрически крушки и пламъци от запалени боклукчийски кофи. Кимнах на въоръжения с автомат охранител на входната врата.