— Не стреляйте! — изкрещях.
Мадж беше извадил пистолета и вървеше към тях, като държеше Гиби на мушка. Дори Езичника и Мораг бяха извадили пистолетите си, но ги държаха надолу, защото чакаха да видят какво ще се случи. Рану някак беше успял да се изгуби, въпреки че беше единственият непалец наоколо. Изведнъж се показа, вдигнал единия от двата пистолета „Глок“ към Бък и Гиби, а другия — стиснал в ръка към земята, готов да стреля по някой от другите селяндури, ако се наложи.
Мадж вървеше към Бък и Гиби. Не изглеждаше никак доволен. И аз не бях. Все още помнех как ни бяха оставили до двамата ми мъртви приятели. Мадж отиде при Гиби и сплете пръсти в мазните расти на бившия пилот, а после натика дулото на пистолета в бузата му.
— Здрасти, Гиби — каза той. — Джейкъб, нали е достатъчно да накараме единия от тези мръсници да проговори?
— Успокой се, Мадж — отвърнах.
Хората наоколо стояха нащрек. Бях сигурен, че са извадили оръжията, дори и да не ги виждахме. Една от жените до мен се опита да измъкне пушка с рязана цев изпод полите на дъстера си. Насочих тайлъра към нея.
— Ако го направиш, ще изпаря главата ти — предупредих я. — Вижте какво, пичове, дайте по-спокойно. Ние искаме само да си поговорим с Бък и Гиби.
— Аз не искам — каза Мадж услужливо.
— Добре, с изключение на Мадж, който иска да ги изтезава до смърт — измърморих на себе си.
Очевидно команчеросите имаха числено превъзходство. Ако се стигнеше до престрелка, много скоро всичко щеше да приключи безславно.
— Джейкъб — чух Мораг да ме вика по име.
Не ми хареса тонът й.
— По дяволите!
Обърнах се и видях, че госпожа Тилуотър беше опряла автоматичен пистолет в главата на Мораг. Стори ми се, че току-що я беше ухапала по ухото през качулката на нейното пончо — виждах кръвта по дрехата. Насочих тайлъра си към госпожа Тилуотър.
— Вече ти казахме — каза тя с равен глас. Нямаше и следа от благовидната дама с майчин вид от предградията; насреща си имах истински военен командир. — Те са част от Пътуващия град; ти обаче не си. Така че свалете оръжията.
В този момент повечето команчероси извадиха оръжията си.
— Мръсница — рече Мадж. — Гръмни я в главата.
— Ще я изям — каза госпожа Тилуотър и аз бях сигурен, че не се шегуваше.
Свалих оръжията. Рану и Езичника, видимо облекчени, направиха същото. Мадж, разбира се, не я послуша. Жената, която бях заплашил преди малко, се опита да измъкне мастодонта от ръката ми. В следващия миг лежеше по гръб на земята, с крака ми, опрян в гръкляна й.
— Хайде, стига. Ние сваляме оръжията, вие правите същото и да видим дали ще успеете да издържите десет минути, без някой от хората ви да загине — казах.
Винаги преговаряй от позицията на силата; дори и да не владееш положението. Мадж все още държеше Гиби на мушка.
— Мадж! — извиках. Едното му око се завъртя към мен. Най-накрая той свали пистолета си. Аз се обърнах към госпожа Тилуотър, като попипах кобурите на двата пистолета: — А сега я пусни.
Госпожа Тилуотър пусна Мораг, която се отскубна от серийната убийца, докато тя прибираше автоматичния пистолет в дамската си чанта.
— И защо ме ухапа? — попита Мораг.
— Извинявай, миличка — отвърна госпожа Тилуотър, без капка разкаяние в гласа.
Мораг я удари. Ветеран като госпожа Тилуотър не би трябвало да се остави да го заварят неподготвен, но тъкмо това се случи. Предполагам, че тя просто не беше очаквала подобна реакция; аз самият — също. Това беше нещо, което Мораг беше научила от софтуерните наръчници, но очевидно достатъчно се беше упражнявала, защото тялото й беше възприело командите. Фрасна с юмрук госпожа Тилуотър отстрани по долната челюст и тя леко залитна назад. Главата й се отметна, а тя побесня от яд, също като Мораг. Приготвих се да извадя пистолетите си, но госпожа Тилуотър се усмихна, кимна към Мораг и си тръгна.
— Охо, това си го биваше — каза Бък с провлачения си говор.
Мадж го удари с пистолета толкова силно, че той падна на земята. Дори аз изтръпнах, когато моторът се стовари върху бетонната площадка, одрасквайки електриковосинята боя на резервоара за спирта. Гиби помогна на Бък да изправи машината.