— Един-два пъти, но нали знаете колко бързо се разчуват тия работи. Мисля, че и в другите колонии имаше свои хора, които издирваха същото това нещо. Ние обслужвахме най-вече полети в рамките на Слънчевата система. Той опираше до нас само в краен случай, обаче когато унищожиха онзи отряд от Чуждестранния легион, реши да използва Дивите жребци като примамка — обясни Гиби.
— А кой му даваше заповеди? — попитах.
Гиби вдигна рамене, но Бък все пак отговори:
— Нямам представа, но знам, че не беше от военното командване. Веднъж видях майора да заповядва на някакъв полковник от Военновъздушните сили и онзи да му се подчинява. Трябва да ти кажа, че и Ролистън не умираше от желание да работи с нас.
— Така ли? — учудих се аз.
— Що бе? Такива сте сладури — изрепчи се Мадж.
— Ей, пич — каза Бък, — ако продължаваш да си чешеш езика, така ще ти наритам задника, че ще кацне на главата ти вместо шапка.
Мадж понечи да му възрази, но аз го изпреварих.
— Мадж, не отговаряй.
Стори ми се, че иска да спори с мен, но все пак реши да замълчи. Бък беше твърде зает да следи какво ще направи Мадж, затова Гиби продължи да разказва:
— Както ви казах, ние притежавахме нужните умения, но ми се струва, че те си уреждаха нещата да си набавят свои хора за целта.
— Нещо като лична армия? — попита Езичника, който се включи в разговора, понеже му беше станало интересно.
Гиби повдигна рамене.
— Знам ли? Но той много държеше други хора да не разбират.
— Също както с ИК? — попитах.
Бък и Гиби ме погледнаха неразбиращо.
— Цялата тая работа с ИК, изглежда, на Ролистън не му е от особена полза — продължи Езичника, като кимна към мен и Рану.
Трябваше да се съглася с него.
— Тогава защо не е изпратил армия по петите ни? Защо праща само ИК?
— Защото не ни смята за достатъчно важни — отвърна Езичника.
— Че кой ще му е толкова важен?
— Какво, да не би изведнъж да се почувства пренебрегнат? — обади се Мадж.
— Не съвсем — рекох.
— Според мен цялата тая работа с вашия „Бог“ е пълна тъпотия — каза Мадж. Езичника го изгледа свирепо. — Не, сериозно. Нали извънземното е умряло, него май само това го интересува. А ние сме просто някакви хаховци, на които в крайна сметка ИК или Мамините синчета ще видят сметката. Ако Ролистън искаше да ви убие, досега да го е направил. Но да си мислите, че сте толкова важни, си е чиста проба мания за величие. Че сте го ядосали, ядосали сте го, но не вие сте истинската заплаха за него.
— Да не би да си ти? — попита Рану.
Мадж се обърна и изгледа непалеца.
— Ами ти кажи. Сивата дама идва при мен и ме моли учтиво да не си пъхам носа, където не ми е работата, в противен случай ще ме очисти. Аз съм склонен да й вярвам, обаче кой съм аз? Аз съм само един трън в гъза. — Усетих, че и аз като всички останали кимнах в знак на съгласие. — Изобщо не съм страшен. Ама според мен нещо пропускаме.
— Може и да си прав — прекъснах го, — но ние сме тези, които се размотават с извънземно, макар и само като информационна форма. Това вече е потенциална заплаха за сигурността на Земята.
— Какво разнасяте? — подскочи Бък и двамата с Гиби се спогледаха уплашено.
— Според мен на Ролистън или не му пука, или още не е разбрал — продължи Мадж.
— Какво предлагаш? — каза Езичника.
— Да си траем и да пукнем от цироза на черния дроб — отвърна Мадж.
Идеята ми допадна. Дори нямах нищо против да сключим някакъв вид споразумение с Ролистън.
— И какво се случи с вашия приятел? — попита Мораг.
Обърнах се към Бък и Гиби.
— След като ви оставихме… — започна Бък.
— … да умрете — добави Мадж.
Погледнах го. Той повдигна рамене и си замълча.
— По някое време се прехвърлихме върху транспортна совалка. А като излязохме в орбита, се скачихме с кораба на Ролистън…
— Той е имал кораб? — попитах изненадан.
Езичника тихичко подсвирна. Това означаваше, че Ролистън разполагаше със сериозни ресурси. Бък се ядоса, че пак го прекъсваме.
— Как се казваше корабът? — попита Езичника.
— Стомана.
— От класа на фрегатите, пригодени за стелт операции — обясни Езичника.
Хората от специалните части ги използваха за бази.
— Както и да е — опита да продължи Бък, — ние все още бяхме в орбита и чакахме да ни дадат разрешение за излитане. Някои от по-големите кораби ни служеха за прикритие от Тяхната флота и от повърхностния обстрел, но в този момент получихме обаждането, че вие двамата сте успели да напуснете Голямо куче 4.