— На ваше място щях да приема, че приятелят ви е мъртъв, и да забравя — каза Бък. — Не мога да си представя, че може да му се е случило нещо хубаво.
Все повече се съгласявах с него.
— А може и да не е така — обади се Мораг.
Вдигнах глава и я погледнах. Беше се замислила, а аз започнах да си я представям с дълга коса. Но дори и така, с остригана глава, тя пак беше много красива. И твърде млада, успя да ми напомни задрямалият глас на моята съвест.
— Мораг, не искам да прозвучи грубо, но какво би могла да знаеш ти за тая работа? — попитах.
— Може би имам интуиция? — каза тя с надежда.
Мадж се изхили презрително.
— Пак ли си говорила с онова нещо? — каза Езичника с укор в гласа.
— С кое нещо? — попита Гиби подозрително.
— Хайде да не започваме отново — предложих аз.
Мадж посочи Мораг и каза:
— Тя държи едно извънземно в чип, а пък той — и посочи Езичника — иска да го използва, за да си направи бог.
Езичника се изправи, посинял от гняв, и извика:
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?
И аз вече бях ядосан.
— Тъпа идея, мамка му. Фантасмагория някаква. На кого, по дяволите, му пука? Никой няма да ни повярва, но дори и да има такива, ще си помислят, че сме откачили.
— Мадж, каза каквото имаше. Сега обаче си дръж устата затворена, ясно? — рекох.
— Тъй вярно — заяде се той.
— Нека да изслушаме момичето — предложи Рану.
— Абе, момчета, вие да не сте някакви култопоклонници?
— Смени две букви и ще разбереш — озъби се Мадж.
— Имаш ли да добавиш още нещо? — попита Мораг. Мадж поклати глава. — Не съм напълно сигурна. Невинаги успявам да го разбера, когато се опитваме да общуваме.
— Кое не разбираш? — попита Гиби, напълно смаян от думите й.
— И то само ако приемем, че не се опитва да ти въздейства — добави Езичника.
— Чакайте малко, какво искате да кажете с това, че правите бог? — прекъсна ги Бък.
— Мораг, трябва да се опиташ да извлечеш смисъл от думите му. Не случайно то избра тъкмо теб — каза Рану.
— Нищо подобно — просто го доставиха в същия публичен дом — пардон, кораб, превърнат в публичен дом! — изкрещях, защото не можех повече да търпя тези псевдомистични глупости.
— А, значи, тя била курва? — попита Бък и лицето му грейна, понеже най-накрая беше разбрал нещо.
Двамата с Мораг го погледнахме кръвнишки.
— Млъквай — казах аз.
— Според мен то се опитваше да общува — продължи Мораг.
— А, значи, вие сте курвопоклонници? — попита Бък, като лицето му се озари в още по-голяма степен от обзелото го прозрение.
— Какво каза? — изревах, загубил способност да следя мисълта му. — Не сме никакви курвопоклонници, мамка му.
— И престани да ми викаш курва — добави Мораг. — Защото иначе, ти, ти… ще си изпатиш от мен.
— Ах, как ме уплаши — каза Бък и се ухили мазно. — Колко вземаш, сладурче?
— Не, той ще си изпати от мен — казах.
Рану също се изпъна напред, готов да скочи. Мораг се обърна към мен и каза:
— Мога и сама да се защитя!
Малко се засегнах от думите й; в крайна сметка исках да й помогна.
— Защо смяташ, че това нещо се опитва да общува с теб? — попита Езичника в опит да насочи разговора в по-смислена посока.
— Посланик каза, че така наречените Нинджи са негов предшественик. Те били създадени, за да се опитат да се свържат с нас.
— Кой е тоя Посланик? — попита Гиби.
— Извънземното — отвърна Мадж.
— Тогава защо ще убива Аш и Шаз и ще се опитва да очисти и нас двамата с Мадж? — попитах и си спомних как то държеше главата на Шаз и я разглеждаше с интерес.
Мораг вдигна рамене.
— Не знам.
— Значи, вие си имате извънземно? — попита Гиби.
Кимнах, без дори да се замисля.
— Извънземна курва? — рече Бък.
Мадж се захили.
— Какво рече? — обърнах се към селяндура.
Той се притесни и посочи Мораг.
— Тя чукала ли се е с извънземното?
Мадж се ухили гадно и се обърна към Мораг, като се направи, че не забелязва убийствения ми поглед.
— Въпросът е много интересен.
— Не! — изкрещя Мораг. — Не съм се чукала с извънземното, разбрахте ли!