Някои от насядалите край близкия огън се извърнаха насам.
— Я по-тихо — изсъсках и посочих с пръст Бък и Гиби. — Вие двамата си затваряйте устата, а ти, Мадж, престани да дразниш Мораг.
— Сега разбирам — каза Езичника.
— Какво? — попитах недоверчиво.
— Как се опитва да общува някой, който не познава друго освен насилието? — попита той.
Замислих се над идеята му. Беше малко по-сложно от досегашните ми контакти с Тях. За щастие, думите му като че ли привлякоха вниманието на Мадж.
— Защо му е тогава да избива останалите? — попита той.
— За да намери някой достоен — рече Езичника.
Рану кимна.
— А защо му е да се опитва да общува? — казах.
— Защото искат мир — отвърна Мораг.
— Извънземните курви ли искат мир? — попита Бък.
— Ти да не си надрусан? — рекох аз.
— Той вечно е надрусан — вместо него отговори Гиби.
— Ти да не би да не си? Остави го на мира — възмути се Мадж, който само преди два часа искаше да ги убие.
— Или защото са станали по-умни — продължих разговора с Мораг, като се опитах да не обръщам внимание на глупостите на Мадж.
— Би било много странно. Съдейки по онова, което Посланик направи в мрежата, ако си науми, може да стане много опасен — включи се Езичника и трябва да призная, че отново беше напълно прав.
— Но само ако правилно е разбрало идеята. Те са извънземни; може би просто не разбират мрежата и нейната важност — отбеляза Мадж.
— Ако предположим, че имате право — обърнах се отново към Мораг и Езичника, — какво би означавало това за Грегър?
Езичника сви рамене.
— Аз бих казал, че той е хибрид, който се опитва да намери начин да улесни общуването.
— Някой ни протяга ръка от звездите — много красиво, няма що — каза Мадж.
— Това е само предположение — обадих се аз.
В това време получих кодирано съобщение от Езичника: „И да, и не. Лично за мен Макдоналд е някаква физическа версия на онова, което се случва с Мораг. Всъщност Мораг е бета-версия на Макдоналд.“ Аз го зяпнах.
Мораг ме видя и се обърна към Езичника.
— Ти смяташ, че съм хибрид? — учуди се тя.
Езичника я погледна смаян и ужасѐн.
— Разбила си кода? — каза с пресъхнала уста. Наистина беше уплашен. — Не мога да повярвам — добави той повече на себе си, отколкото на нас.
От малкото, което знаех за хакерите, ако тя наистина беше направила това, което той каза, значи, имаше начин това да стане — е, наистина трудно, но не и невъзможно. Работата беше там, че отнемаше доста време. Мораг стана. Очите й се бяха насълзили.
— Ама тая наистина ли е извънземна курва? — попита Бък и я посочи с пръст.
Но този път не успя да избегне удара й. Чух как носът му изхрущя и по брадата му потече кръв.
— Мръсна кучка! — изрева той.
— Айдее — измърморих аз.
Бък се пресегна за револвера си. Рану вече стискаше по един глок в двете си ръце. С единия държеше на прицел Бък, а другият не че беше насочен директно към Гиби, но беше достатъчно близо до него, за да разбере посланието.
Мораг се обърна към Рану.
— Казах ви, че мога и сама да се защитя!
И избяга. Рану я остави, но когато тя се отдалечи достатъчно, че да не го забележи, тръгна след нея. Трябва да призная, че се почувствах по-добре. Мадж, който също гледаше натам, попита:
— И сега какво?
— Ти какво искаш?
— Искам да измъкна Грегър, но искам да разчитам на нещо повече от празните приказки на една малолетна курва — каза той.
Ядосах се, но умората надви гнева ми. Бръкнах в това, което беше останало от някакъв джоб, и извадих още една лепенка със стимулант, която залепих около лявата ми китка.
— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита Мадж.
— Прекрасно. Не я наричай повече курва — предупредих го аз.
— Не разсъждаваш трезво. Не мислиш с главата си.
— Мамка му, тая кучка ми счупи носа — изхленчи Бък.
Никой не му обърна внимание.
— Радиационната болест е виновна — отвърнах на Мадж.
— Не тя, а момичето — рече Мадж. Гиби ни гледаше с интерес. — Дори и да е права и Грегър да е хибрид, какво от това? Това не значи, че ще бъде добронамерен, това не значи, че е онзи Грегър, когото познаваме. Но със сигурност означава, че ще имаш насреща си обучен войник от специалните части, който притежава уменията на Техните Нинджи. Наистина ли искаш да пуснеш на свобода такова чудо?