— Не — отвърна той и се усмихна.
Аз погледнах на другата страна към Езичника. Той мълчеше и предположих, че отново е влязъл в мрежата, но не беше. Беше уплашен.
— Добре ли си? — попитах го.
Той ме погледна. Нямаше изобщо да се учудя, ако ме беше помолил да изгоря Мораг на клада.
Открих Рану встрани от един от накладените огньове. Достатъчно добре прикрит.
— Къде е? — попитах.
Той кимна към огъня. Мораг седеше там, но по-далече от останалите, които се грееха край пламъците. Тръгнах към нея. Рану опита да ме спре.
— Джейкъб?
Обърнах се, очаквайки да ми каже нещо, свързано с Мораг.
— Не желая да ми казваш каквото и да било — изплюх се аз.
Сега си го изкарвах на него заради разговора с другите преди малко. Рану изобщо не се трогна.
— Имах предвид… болестта ти.
— Какво за нея?
— Не е достойна смърт за един воин.
Не разбирах: беше ли се натъжил, или така ми се стори заради танцуващите сенки на огнените езици върху лицето му?
— Благодаря ти — казах, — но ако още веднъж ме наречеш воин, ще те застрелям в гръб, за да ти докажа, че си бил прав. — Рану се усмихна. — А сега би ли ни оставил?
Той се замисли над молбата ми, а може би претегляше наум що за човек съм. Каквото и да си мислеше обаче, мина доста време, преди да кимне в знак на съгласие и да тръгне обратно към колата на Гиби.
— Хей — казах, като пристъпих към огъня.
Мораг вдигна глава — беше плакала.
— Какво? Идваш при курвата хибрид ли? Дай ми петстотин евро и ще ти духам.
И отново се обърна към огъня, премигвайки с насълзени очи.
Заради пластмасовите протези, които носех на мястото на очите, не можех да плача; но когато чух това, ми се прииска да ревна. Седнах до нея на земята по турски и издърпах от огъня една главня, с която си запалих цигара. Замислих се за всички неща, които й се бяха случили в живота. Беше на осемнайсет, а някакви гадняри на обща възраст над сто и петдесет години се бяха наговорили да я тормозят. Преди малко не ми изглеждаше така, но връщайки мислите си назад, точно това се беше случило. Защо те, защо ние се държахме по този начин?
— Те са уплашени — казах и я погледнах. За миг тя отвърна на погледа ми, но веднага се извърна към огъня. — Ние сме уплашени — поправих се аз. — Е, може би без Бък и Гиби — те са задници.
— И Мадж.
— Да, обаче той ще умре за теб — заявих без никакво колебание в гласа.
— Моля?
— Той се държи така, когато е сред близки хора. Подозирам, че кретенското му държане е начин да не се привързва към твърде много приятели, но той също е уплашен.
Мораг ме погледна и попита:
— И ти ли смяташ, че съм хибрид?
— Ти си по-красива от Тях — казах и веднага разбрах, че не трябваше.
И как така — хем на осемнайсет, хем по-умна от мен?
— Само това ли? По дяволите, изобщо да не се мъча да подобря своя или нечий друг живот? Просто да си лежа по гръб и да съм доволна… заради… шибаната си касичка, така ли? — изплю се Мораг.
— Извинявай.
— Кажи ми, Джейкъб. Липсва ли ти предишната Мораг? Липсва ли ти уплашеното до смърт, омазано с грим курвенце, което завари на платформите?
Едва в този момент разбрах, че онова, което ми липсваше, беше не проститутката Мораг, а чувството, че съм неин закрилник, че мога да се грижа за нея. Помислих си, че лицето ми е като отворена книга.
— Мръсник — каза тя, тръсна глава и се опита да стане.
Аз леко се понадигнах и протегнах крак, за да я спъна. Тя извика, когато тупна по задник на бетона. Започвахме да привличаме към себе си вниманието на насядалите край огъня хора. Погледнах един-двама; но очите ми бяха тъмни езера, които дори не можеха да отразят пламъците. Хората се направиха, че нищо не са видели. Понеже не внимавах, успях да парирам удара с изпъната ръка на Мораг едва в последния момент.
— Е, браво. Понаучила си това-онова от бойното изкуство и ние сме силно впечатлени.
После се обърнах към нея. Тя беше бясна.
— Надскочила съм си нивото, а? А не искаш ли да ми преподадеш някой и друг урок по безпомощност? Не мислиш ли, че ми стигат вече, а?
— Извинявай! — изкрещях отчаяно. — Какво искаш да направя? Понякога всички изпадаме в безпомощност, обаче истината е, че с начина на живот, който водим в момента, неизбежно ще срещнеш по-опасни от теб хора.