— Но само във физическо отношение — отвърна тя. — Забрави ли кога ти беше безпомощен и аз трябваше да те спасявам, обаче познай какво ще ти кажа? Справихме се и без да прибягваме до насилие.
Права беше. Истински опасните бяха хакерите; аз бях само оръдие.
— Ето ни пак там, откъдето тръгнахме. Ние се страхуваме от теб — казах внимателно и млъкнах.
Продължихме да гледаме втренчено огъня. Накрая Мораг извади от чантата си моята бутилка уиски.
— Забрави го в Подвижния град — каза и отпи една глътка, преди да ми подаде шишето.
— Много безотговорна постъпка — казах и дръпнах голяма глътка.
Усетих задоволство от изгарящото чувство в гърлото. Не съм сигурен, че стомахът ми се зарадва особено, но успях да преглътна надигащото се гадене. Бръкнах в джоба си и извадих едно от хапчетата, които ми беше дал Татенцето, в случай че ме напуснат силите. Надявах се Мораг да не ме беше видяла. Преглътнах го с нова глътка уиски.
— Ти искаш да ме чукаш — каза Мораг.
Това не беше въпрос, прозвуча по-скоро като решение. Поклатих глава. Още малко и щях да се ядосам.
— Какво искаш да ти кажа? — попитах.
— Поне можеш да си признаеш — да признаеш, че смяташ, че съм ти длъжница.
Обърнах се и я погледнах. Тя ме наблюдаваше, а блясъкът от огнените езици се отразяваше върху бледата й кожа.
— Да, желая те, но не ми дължиш нищо, по дяволите — казах и се изправих.
Не бях сигурен обаче от кого бях по-отвратен. Всъщност знаех. От себе си. Какво очаквах да ми каже в отговор? С какво бях по-различен от бившите й клиенти? И аз бях стар мръсник, затова трябваше да стоя далече от нея. Понечих да си тръгна.
— Аз не съм извънземно — каза тя. Аз се спрях. — Върни уискито. — Седнах на земята, краката ми бяха омекнали. — Ще ме прегърнеш ли? — каза Мораг.
Притеглих я към себе си. Това ли желаех? Тя беше толкова дребна и крехка. Дадох си сметка, че не исках нито да се страхува, нито да се почувства наранена. Май само това можех да сторя за нея. Нямах представа обаче как.
— Ние разговаряме или поне се опитваме — каза тя, с което още повече ме обърка.
— С кого? — попитах, като се замислих дали нямаше предвид нас двамата.
— С Посланик.
— Наясно си, че можеш да правиш неща, които не се предполага да умееш — добавих.
Тя ме погледна и каза:
— Аз съм добра, наистина. И не само заради помощта на Посланик; имам дарба по рождение.
— Вярвам ти, но завистта на Езичника не е само професионална, той наистина се страхува от теб. Според него е възможно Посланик да те променя или да те контролира. — Тя не отговори. — Мораг?
— Посланик е информация и нищо друго. Езичника смята, че съм обладана от бесове или нещо такова. — Тя обаче криеше нещо. — Той мисли, че аз съм Вавилонската блудница.
Най-сетне изплю камъчето.
— Ъ? — опитах се да отвърна твърде интелигентно.
— Според него аз общувам с бесове.
— Искаш да кажеш с Тях?
Тя кимна. Тя наистина общуваше с Тях. Можехме само да се надяваме, че Те не бяха толкова страшни, колкото си мислехме. Въпреки че това противоречеше на всичко, което знаех за Тях.
— Това е хакерски мит, нещо като анти-Месията, който ще ни предаде на Тях. Един вид Юда за целия човешки род. Викария каза същото — каза Мораг.
— Кога?
— „Жената беше облечена в пурпурно и червено и позлатена със злато и скъпоценни камъни, и бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотии от нейното блудстване.“ Това е цитат от християнската Библия, „Откровението на Йоана“, аз проверих — каза Мораг с равен и безизразен глас.
Да върви по дяволите религиозната мания на хакерите. По дяволите самият Викарий.
— Той винаги цитираше „Откровението“, освен това беше побъркан.
— Според мен не е бил луд — рече тя замислено. — И Татенцето каза нещо подобно, когато ти беше в безсъзнание. Той се опита да го представи като шега, но аз схванах намека.
— По дяволите, какво общо има вуду с „Откровението на Йоана“?
— Няма никакво вуду, това е измишльотина за големите екрани. Религията, която изповядва Татенцето, се нарича воду. — На мен не ми прозвуча по-различно. — Става дума за повлияни от католицизма религиозни ритуали от Западна Африка.
— Ама на теб май ти харесва религиозната страна на хакерството?
— Той вижда Лоа, духовете в мрежата, и разговаря с тях — продължи Мораг.