— Те са разговаряли за теб?
— Очевидно.
Как можех да й кажа, че това са пълни глупости? Че едното води до другото. Човечеството не беше стигнало по-далече от изгарянето на вещици. Колко по-голямо бреме можеше да понесе това крехко момиче?
— Значи, Езичника смята, че ти си…?
Не желаех да кажа думата.
— Курва? Всички изпитват желание да ме наричат така. — Сякаш не й стигаше това, което й се беше струпало на главата. — Не го изрече, но го прочетох в погледа му. — За миг се смути. — Пък и знам, че той се осведомява по въпроса в мрежата.
Ама че странно.
— Но той няма представа, че ти си разбрала?
— Изобщо.
В такъв случай тя беше успяла да надхитри опитен хакер като Езичника. Да го шпионира, без да бъде заловена. Сега вече разбирах защо той се страхуваше. Всъщност разбрах защо всички ние се страхувахме.
— Мораг, мислиш ли, че Посланик те е променил?
Прозвуча по-грубо, отколкото възнамерявах. Тя ме погледна право в лещите.
— Разбира се, как иначе? Джаджите, които имплантираха в главата ми, също ме промениха, ти ме промени, Езичника и той. Посланик няма власт над мен, той е много нежен. Не мога да ти обясня какво е усещането, когато разговарям с него.
Започвах да се притеснявам.
— Посланик е в чипа, нали? — попитах, като се опитах да прикрия нарастващото безпокойство.
— Струва ми се, че някъде в моите чипове витае неговият призрак. — Аз ококорих очи. — Спокойно — каза тя, — малко е страшничко, наистина, но той само ми помага за нещата, които правя. Няма никаква власт над моите чувства или мисли.
— Той?
Тя вдигна рамене.
— Ами за мен е той.
Не бях сигурен дали това ми харесваше. Вече чувствах тревога, но към това започваше да се прибавя и ревност към прекалено интимните й отношения с това същество от мъжки пол.
— Значи, ти би предпочел да ме таковат?
— Какво?
— Такова, дето прогонват злите духове.
— А, екзорсизъм ли?
Бях виждал как се прави по време на състезания или на платформите. Обикновено ставаше дума за някой взел се на сериозно хакер, който си беше наумил, че е станал специален след първото си видение в мрежата, откъдето беше лепнал нещо върху евтините си невронни джаджи. Понякога тези типове не можеха да понесат онова, което получаваха под формата на откровение свише.
— Да ти кажа честно, да.
— А защо? — попита Мораг, издърпа бутилката уиски от ръцете ми и отпи.
Ама че тъп въпрос.
— Как така защо? Ами че в главата ти живее извънземно — отвърнах, като ми се стори, че аргументът ми прозвуча много по-разумно, отколкото смятах.
— И какво от това? Ти преди нямаше много време да ме опознаеш, така че това, което си мислиш, че съм аз, може би сме аз и Посланик. — Заболя ме главата. — Надявам се само това да е онази Мораг, която желаеш. Освен ако и ти не си като другите мухльовци и изобщо не ме познаваш, ами просто си си изградил представа за мен такава, каквато би искал да бъда.
Тя ме обвиняваше с поглед, затова аз се разсмях.
— Проклет да съм, ако знам. Но все ми се струва, че желая тъкмо теб.
— В такъв случай трябва да знаеш, че аз вървя в комплект с извънземно в главата ми, затова искам да се отнасяш с мен както с всеки друг. Ти трябва да решиш дали можеш да ми се довериш, или не — каза тя и в този миг разбрах, че й вярвам. При все че не вярвах на никого, освен може би на Мадж. — Осъзнаваш ли, че ти си вероятно първият мъж, с когото наистина искам да правя секс? — продължи тя. Аз не се стърпях и прихнах да се смея. — Не ми се подигравай, копеле.
И ме удари по превързаната рана. Извиках от болка и насъбралите се край огъня киберселяндури се извърнаха към нас. Мораг се кикотеше.
— Не бива да казваш на мъжете такива работи — казах, стиснал зъби, докато болката отзвучи.
— Защо?
— Ами защото така още повече ни вдигаш акциите.
— Исках да бъда открита с теб. Защото държах да ти го кажа и да го имаш предвид.
— Половината ми кожа се е смъкнала.
— Когато те видях за първи път, цялата ти глава беше обгорена; освен това кожата ти не е чак толкова хубава. Просто се радвай, че аз не съм толкова повърхностна като теб. — Тя ме целуна. — Хайде да отидем някъде другаде — добави.
Ровех из багажника на нашата кола за палатката и ултразвуковото устройство, което прогонва плъховете. Не е ли страхотно да се отдадеш на романтика насред пустошта? Взех каквото ми трябваше и затворих капака. Мадж стоеше до мен.