— Езичника добре ли е? — попитах.
Той кимна.
— Ние смятаме да се напием тази нощ и да си починем. А ти?
— И аз. Обаче искаме малко да се усамотим.
Мадж се усмихна.
— Защо, не искаш ли Рану да дойде и да ви свети? Човече, Бък и Гиби биха се включили на драго сърце, ако ги поканите учтиво.
— Ами така и така, едва ли някога отново ще мога да получа ерекция — казах.
— Освен това заради радиацията вероятно вече си и стерилен — каза Мадж и се ухили.
И тогава ми светна: ами ако не можех да го вдигна? Мадж сигурно беше видял изписаната на лицето ми тревога, защото започна да се смее с глас.
— Мръсно копеле — прекъснах го аз.
— Най-смешното е, че сигурно нямаше да имаш проблем, ако не ти бях пуснал тая муха — рече Мадж и продължи да се смее с пълно гърло.
— Нищо ми няма — настоях, но от това той само се разсмя още по-гръмогласно.
Понечих да си тръгна.
— Хей, Джейк.
Той много добре знаеше, че мразех да ми викат така.
— Какво? — обърнах се и го погледнах, но той беше престанал да се смее.
— Сигурен ли си, човече? Тя е много млада.
Замислих се за миг. Може би наистина постъпвах егоистично, но и бездруго скоро щях да умра — при положение че Ролистън или някой друг не ни очистеше преди това. Знаех, че ще съжалявам, ако не го направех. Надявах се само мотивите ми в дадената ситуация да са възможно най-чисти, ако изобщо можеха да бъдат такива, но поне знаех, че не се възползвам от Мораг.
— Да — казах.
Мадж кимна. Обърнах се и тръгнах към огъня, където седеше Мораг.
— Джейк?
Спрях се и поех дълбоко дъх, преди да се обърна.
— Мадж, защо не ми позволяваш да отида при красивата млада жена, която иска да прави секс с мен?
— Въпреки факта, че си наполовина мъж, наполовина робот.
— Мога да те убия за тези приказки. Освен това мисля, че трябва да паднеш на колене и да благодариш на Бога, че има жени, които нямат нищо против да си легнат с грозни мъже — казах.
Той се ухили, но лицето му отново придоби предишната твърдост.
— Когато приключим с това, ще се върнем в Подвижния град и ще довършим онова, което не успяхме, нали?
Можех да му кажа, че не беше длъжен да го прави, но това щеше да прозвучи като някоя баналност и той само щеше да се разяри.
— Добре — обещах му аз.
Случи се на втория етаж на една от нискоетажните сгради, близо до голяма дупка в пода. Не беше най-романтичното място на света. А и нямаше как да бъде — намирахме се в средата на отровената пустош. Постлах брезент на пода и разпънах палатката. Мораг запали някаква лампа — тя, за разлика от мен, нямаше приспособления за нощно виждане — и разгъна двата спални чувала, като ги постави един до друг.
— Искаш ли да ме опознаеш по-добре? — попита и извади нещо от чантата.
Приближих се да видя отблизо. Държеше незаконно устройство за биологична обратна връзка, което представляваше кутия с осем стърчащи жички, всяка от които завършваше с някакъв жак. Използваше се или за засилване на удоволствието от секса, или за мъчения. Устройството представляваше малка сензорна машинка. С нейна помощ щяхме да усещаме какво прави партньорът. Това беше най-интимното нещо между двама души, което можех да си представя. Бях участвал в хиляди престрелки, обаче сега се разтреперих от страх от едно малко момиченце.
— Откъде го взе?
— От Ню Йорк.
Ясно. Успях само да преглътна и да кимна.
Би било чиста загуба на време да описвам усещането да я чувствам до себе си и да усещам онова, което и тя усеща, всяко докосване и неговия отклик. Останахме свързани дълго след това в прегръдка. Винаги се бях стремял към подобно освобождение, но в кабинките не можех да го получа — един вид отделяне от тялото, без обаче чувството за отлепяне. Сякаш се превръщах в нещо повече от самия себе си.
Много по-късно осъзнах, че всъщност бях дал достъп на Посланик до себе си. На следващата сутрин умът ми по някакъв начин трябваше да развали удоволствието. Твърде хубаво беше, за да приема, че се случва с мен.
21.
Ню Йорк
Чувах Ги как пеят. Но как беше възможно през вакуума? И не в ушите ми, нито дори в главата ми. Приличаше на ужасния грохот на силен вятър — звук, едновременно нестроен и красив, хор от ангели, които пееха фалшиво.