Те/То също бяха красиви. От мястото, където висях неподвижно в Космоса, виждах Техните островърхи кули, вкопани здраво в недрата на астероида — постройки от биолуминесцентен материал, подобен на корал. Приличаха на огромен и потънал в съвършен покой притихнал град. Аз висях в Космоса, гол и цял-целеничък, без нито едно винтче по мен, и Ги/Го съзерцавах.
Дълбоко в мен нещо зашепна, че това бяха Те, че това беше Тяхната същност. Начинът Им на живот, с който Те бяха доволни, защото никога не бяха имали, нито желали повече от това.
Стори ми се, че бих могъл да Ги гледам така цяла вечност и да Ги слушам цяла вечност. Някъде в дълбините на съзнанието си се зачудих как можех да се намирам във вакуум и да съм жив. Изведнъж пред мен проблесна видение от моите кошмари. Студени, ужасно студени вени, които се пръсват, кръв, която изтича и залива пластмасата около моите очни кухини. После изчезва, прогонено от силата на волята, спомен от друго време, друг живот, и аз продължих да си вися там, да гледам и да слушам.
Не знам колко време бях престоял така, без да изпитам нито за миг отегчение или безпокойство, и не знам кое беше първото нещо, което ме наведе на мисълта, че нещо не беше наред. Вероятно се беше събудил стар инстинкт. Огледах се, доколкото ми позволяваше неподвижното положение в небето. Постепенно видях, че част от звездите липсваха, а с приближаването на космическия кораб все повече и повече оредяваха. Разпознах конфигурацията, но не и конкретния съд. Беше един от леките кръстосвачи, от онези, произвеждани преди стотина години. Поради огромните разходи по построяването им голяма част от тях все още се използваха и в наши дни. Въпреки че бяха огромни и изглеждаха тромави, за мен космическите кораби се отличаваха с особена грациозност. През цялото време безшумните тласкащи устройства изправяха курса на кръстосвача.
Това беше човешки боен кораб и аз разбирах какво щеше да последва. Започнах да крещя към кораба — някак си успявах да чуя собствения си глас — но без резултат. Защитните ракети прелитаха толкова надалече, че всичко ми изглеждаше като на забавен кадър, а двигателите им горяха и оставяха ярка диря в небето. Червените лазерни снопове изхвърчаха от кръстосвача като остриета и пронизваха островърхите извънземни кули, като осакатяваха и изгаряха всичко по пътя си. При всеки изстрел корпускулярно-лъчевото оръжие на кораба пулсираше в синьо и бяло и именно то нанасяше най-големите поражения. Пред очите ми някои от кулите се разцепваха и се взривяваха, и отломките им се рееха из Космоса, а после небето на извънземния град се покри от цветчетата от кратките избухвания на плазмените бойни глави на ракетите.
Малките замръзнали сълзи се забиха в лицето ми като ледени иглички. Не можех да разбера това, което ставаше пред очите ми. Нямаше никакъв смисъл. Изглеждаше ми като самоцелно покушение над нещо красиво. Но най-лошото беше, че продължавах да Ги чувам по същия начин, както когато пееха, само че песента Им беше секнала.
Стори ми се, че астероидът се завъртя насреща ми. Само след миг разбрах, че всъщност аз се бях преместил. Намирахме се от другата страна на астероида. Кръстосвачът вече беше над мен, а неговите тласкащи устройства извършваха минимални корекции, за да го задържат на едно място. От трюма му излетяха две тежковъоръжени бойни совалки — и те, като кораба-майка, по-стар модел. Ескортираха много по-голяма от тях транспортна совалка. Не можех да си спомня точното предназначение на този вид транспорт, но беше от онези модели, които се състоят от двигател и пилотска кабина, свързани с рамка, към която може да се прикрепят различни товарни модули. В случая товарът беше преносима база, предназначена за далечния Космос.
Десантните совалки се приземиха и от тях изскочиха отряд войници с екзоскелет, които осигуриха периметъра за кацането на транспорта. Привързаха базата с въжета и я разгънаха. Оказа се огромно съоръжение, но все още не проумявах какво й беше предназначението. Не беше миньорска база; освен това залежите в Пояса далече не бяха на изчерпване, пък и бяха по-леснодостъпни. Не беше и наблюдателен пост, защото на астероида не беше останало нищо друго освен базата. Все пак ми се видя твърде малка за цял гарнизон, а и нямаше достатъчно космически кораби, да не говорим, че самият кръстосвач беше много по-удобен за целта.