Тя продължи да ме гледа свирепо.
— Прави каквото ти казва! — примоли й се Реймънт.
Свердлов го изгледа презрително, но в крайна сметка седна. Очевидно тя беше по-бедна от него, затова парите за нея значеха толкова много. Претърсих всяко местенце, където биха могли да скрият някое от Тях. Нещото не беше в апартамента. Помислих си го още щом видях парите на масата, но все пак бях длъжен да се убедя.
Излязох от малката баня, след като се уверих, че нещото не се къпе под душа. Тъкмо се връщах във всекидневната, когато отрядът за бързо реагиране на блока цъфна на вратата. В случая „отрядът“ беше някакъв дебелак, на име Лари, въоръжен само с ловна пушка, от онези, дето им викат „помпи“.
— Вече ти дадох кода за достъп, така че изчезвай — казах.
Лари ме изгледа от главата до петите, преценявайки шансовете си, но явно това, което видя, никак не му хареса.
— Съжалявам, господине — изхриптя той, докато се опитваше да си поеме въздух от тичането по стълбите, — но по договор сме задължени да защитаваме обитателите на сградата. Затова ще ви помоля да…
И в следващия момент вече държах в ръцете си и неговото оръжие.
— Лари, направи каквото можа, а сега се разкарай — продължих аз, но вече започвах да губя търпение.
Лари се обърна и излезе, но преди това погледна извинително Реймънт и Свердлов. Аз се обърнах към двамата.
— Къде е? — попитах, а погледът ми се отмести върху огромната купчина пачки върху масата.
— Кое? — отвърна Свердлов.
Аз въздъхнах.
— Виж какво, така или иначе, ще разбера това, което ме интересува. Единственият въпрос, който е от значение за вас, е дали само ще съм ви понапердашил, или ще сте мъртви, когато приключа.
— Така да бъде, но ако се окаже, че онзи, който го взе от нас, е по-гадно копеле и от теб? — заяде се тя.
— Съмнявам се, че точно за него трябва да се тревожите в момента — рекох аз. — Получихте си парите, сега можете да офейкате. Пък и онзи, който е взел нещото, съвсем скоро ще престане да бъде проблем.
— За бога, кажи му — изхлипа Реймънт.
— Защо ти сам не ми кажеш, Мортън? — добавих аз.
— Какво искаш? — попита Свердлов.
— Що не взема да пребия гаджето ти, че да ми каже? — ядосах се аз.
— Бившето гадже.
— Ти ме зарязваш! — изкрещя Реймънт и се разрида.
— Наистина не разбирам защо — изгаврих се аз и изгледах пазача на парка с леко задоволство.
Свердлов ми кимна. Виждах я как претегля мислено възможностите си и как, също като Лари, никак не харесваше изводите, които си правеше.
— Продадохме го на Касиди Макфърлейн — каза тя след дълго мълчание.
Това ме смути.
— На онзи сводник? Защо? — Свердлов сви рамене. — В какво състояние беше нещото? — настоях аз.
— Доста окаяно — течеше отвсякъде, не мърдаше особено, не издаваше никакви звуци. Трудно ми е да преценя, но не изглеждаше никак опасно.
— Преди колко време?
Свердлов отново вдигна рамене.
— Има-няма час.
— Знаете ли къде е сега?
— Не — каза тя.
Бях почти сигурен, че ми каза всичко, което знаеше. Затова отново хлътнах в спалнята им и излязох оттам с малък спортен сак, който започнах да тъпча с техните мръсни пари, докато с другата ръка държах Свердлов на мушка.
— Какво правиш? — изрева тя.
— Вземам ви парите — казах аз и се почувствах като абсолютен гадняр.
Давах си сметка, че и без това нямаха голям избор. Ако съобщят на властите за случая, сами ще се натопят. Не че ми пукаше за тях. Майорът да се оправя.
— А как да избягам, ако Макфърлейн тръгне да ме преследва? — продължи Свердлов.
Направих се, че не съм я чул. Накрая, когато бях натъпкал всичките пари в сака, тръгнах да излизам от тясното жилище, а Свердлов ме изгледа свирепо.
— Нали ти е ясно, че ако тръгнеш след мен, ще се наложи да те очистя — предупредих я аз.
Свердлов продължи да ме гледа кръвнишки, с поглед, преливащ от омраза.
Излязох от апартамента и затворих вратата. Чух изщракването й зад гърба си и в същия миг Свердлов започна да крещи и да нарича Реймънт страхливец. Не че той можеше да направи нещо, но поне можеше да не се напикава и да не циври. Усмихнах се, но после се завъртях и вдигнах револвера.
Джоузефин се беше облегнала на стената, на около метър от мен. Изглеждаше също толкова безцветна и незабележима, както обикновено. Разправяха, че са й направили операция, за да добие такъв невзрачен вид. Трудно ми беше да я опиша, защото в нея нямаше нищо отличително. Дори дрехите й бяха безлични.