Нямах представа колко време беше минало, но ми се стори, че те доста бързо разгънаха базата, или по-скоро, че едва разгънали я, я изоставиха. Втората десантна совалка излетя обратно и остави и двете совалки на астероида. Те също бяха стоварили всички войници в екзоскелет на повърхността. В следващия миг се случи нещо наистина странно. Десантната совалка не се скачи с кръстосвача. Вместо това пое курс, отдалечавайки се от астероида с максимална скорост. Кръстосвачът започна да изстрелва спасителните си капсули след нея.
У войниците, които останаха на астероида, настъпи лек смут. После започнаха да стрелят. Не виждах в какво се целят, защото нещото беше зад мен. Въпреки че продължавах свободно да си вися в Космоса, успях да се завъртя. И тогава, над ниския хоризонт на астероида, го видях. Приличаше на повърхността на мазно нефтено петно, избликващо от недрата на студените камъни. Беше огромно и покриваше цялата повърхност и виждах плясъка от приземяването на снарядите на релсотроните на бронирания отряд, но то продължаваше да напредва и да протяга пипалата и псевдоподите си към войниците. Знаех каква беше черната течност — онова, което бях видял под хитиновите обвивки на хиляди Берсерки. Същият материал, от който беше направен и Нинджата, който беше влязъл в Грегър, против волята му, а и нещото, от което беше направен Посланик. Те бяха градът.
Пипалата сграбчваха покритите с екзоскелет войници и с лекота разпорваха броните им. От допира с безвъздушното пространство войниците умираха, но въпреки това пипалата пробиваха плътта им. Полутвърдата черна течност завзе совалките и после проникна и в базата. Изведнъж усетих, че мога да се движа свободно, като се опитах да не обръщам внимание на обзетите от паника, издъхващи наоколо хора, докато сам се придвижих или бях вкаран насила във вътрешността на базата.
Във въздуха висяха труповете на войници киборги. Стори ми се, че от тях излизаха пипала, напълнени със собствената им кръв. Базата приличаше по-скоро на склад. Беше пълна с оръжия — от такива за отбрана срещу космически кораби до лазерен пистолет, но само по един брой от всеки вид. Имаше ракетни установки „земя-космос“, самоходни гаубици, шейна, танк, автомати и релсотрони. Най-новото от оръжията беше поне на шейсет-седемдесет години.
Течността се беше разпространила навсякъде — обхващаше дори мъртвите киборги; изглеждаше така, сякаш опитваше на вкус всичко по пътя си. През масивната избита врата на въздушния шлюз видях течност, която като клон се протягаше нагоре към мудно отдалечаващия се кръстосвач. Така де, ако наистина искаха да воюват, щеше да им се наложи да се научат да пътуват в междузвездното пространство.
Внезапно отворих очи. Лежах в скута й. Тя нежно люлееше главата ми. От устата й изтече познато черно пипало и влезе в моята. Очите й ги нямаше; вместо тях видях локви черна течност. Изведнъж започнах да се давя и дочух шепот дълбоко в мен.
Скочих като ужилен. Усетих неприятно изпукване в тила от прекъсването на връзката ни. Мораг също подскочи и извика:
— Какво правиш?
Почти се изненадах, че все още се намирах сред потъналата в прахоляк стара нискоетажна сграда.
— Какво правя ли? — сопнах й се и издърпах и последния жак от устройството за биологична обратна връзка. — Ти какво правиш? — Вече крещях. — Там вътре! — и се плеснах отстрани по главата.
Тя се уплаши, но аз бях толкова бесен заради грубото й посегателство над мен и заради онова, което осъзнах и което беше в разрез с всичко, което знаех до този момент.
— Нали каза да…
Притиснах показалеца си към гърдите й.
— Да споделяш с мен. Но не за да се опитваш да ми промиваш мозъка, по дяволите! Ти му позволи да влезе в мен! Да влезе в главата ми!
— За какво говориш, не разбирам?
— Остави, няма значение.
— Кое няма значение? — настоя тя, видимо разгневена.
— Дали сводникът ти е човек, или извънземно! — изкрещях.
Мислех, че ще се разплаче, но тя изведнъж стана студена, затвори се в себе си и се ядоса още повече.
— Махай се — процеди през зъби.
В този миг разбрах, че съм се държал като задник, изведнъж проумях, че се бях уплашил от съня, но се опитах да не се поддам на тази слабост и се вкопчих в горделивостта и яда си. Грабнах дрехите и екипировката си и отидох да потърся място, където да се облека.