Выбрать главу

Стори ми се, че когато се върнах там, където бяхме паркирали, Мадж забеляза гневното ми изражение. Киберселяндурите се разотиваха и се готвеха да се прибират в Подвижния град. Въздухът отново се изпълни с прахоляк.

— Добре ли мина? — попита той и се ухили гадно.

Когато тупна на земята по задник с кървяща уста, вече не беше толкова ухилен. Мадж скочи на крака и извика:

— Какво ти става бе!

— Не започвай пак — казах и той има благоразумието да не каже нищо повече.

Езичника стоеше наблизо, подпрян върху тоягата си, и ме гледаше. Не можех да разгадая изражението му.

Гиби закова колата си до мен, като вдигна облак прах, който ме накара да се закашлям. Сложих си нова лепенка със стимулант и преглътнах с вода още няколко от хапчетата на Татенцето. Бък паркира своя мотоциклет и попита:

— Какъв е планът?

Нещо избухна във въздуха над площада. Всички инстинктивно се хвърлихме на земята и извадихме оръжията. Парченца се посипаха върху групичка киберселяндури, които започнаха да недоволстват. Каквото и да се беше взривило, не беше голямо.

— Според теб какво беше това? — попита Бък. — Разузнавателен дрон?

Кимнах.

От другия край на площада Мораг се приближаваше с широки, ядни крачки, помъкнала палатката и спалните чували. Срамът и гневът се бореха в мен. Мисля, че срамът надделяваше, но гневът имаше за съюзник гордостта.

От тротоара видях Рану да идва към нас. Беше извадил пълнителя и сгъваше надве комбинираното си оръжие от карабина и снайпер.

— Разузнавателен дрон? — попитах.

Той кимна и пъхна оръжието в дългия калъф на бедрото си. Мораг вече се беше присъединила към групата и говореше тихичко с Бък. Той не изглеждаше много доволен.

— Рану току-що свали един разузнавателен дрон, което значи, че сме разкрити — казах. Всички до един, без Мораг, втренчиха погледи в мен и зачакаха да продължа. — Ще се върнем в Пътуващия град и ще се опитаме да сменим колите. — Погледнах Бък и Гиби. Гиби изруга, но Бък кимна в знак на съгласие. — А след това по най-бързия начин ще се доберем до Ню Йорк. Някой против?

Последваха кимвания с глава и едва чути думи на съгласие.

Обърнах се към спортната кола и се качих на шофьорското място, без да обръщам внимание на протестите на Мадж. Рану и Езичника се скупчиха на тясната задна седалка, а Мадж седна отпред до мен. Когато се свързах с интерфейса на колата и чух рева на събудения двигател, видях Бък да слиза от мотора си. Мораг зае мястото му, а Бък отиде при Гиби в неговата кола. Мнителната гаднярска част от мозъка ми се запита как беше успяла да убеди Бък да й отстъпи мотоциклета си.

Присъединихме се към конвоя на команчеросите неудачници сред облаци от прах и се отправихме към Пътуващия град.

Карах през предградия, които изглеждаха по-скоро изоставени, отколкото разрушени. Имаха зловещ вид, сякаш обитателите им до вчера бяха живели там. Слънцето червенееше на фона на замърсения въздух. От време на време срещахме глутници подивели кучета, които обикаляха по задръстените с отломки улици. Не говорехме много. Колата на Гиби беше пред нас, а най-отпред Мораг караше мотора. През цялото време усещах втренчения поглед на Езичника в тила ми.

— Какво има, Езичник? — попитах го, когато ми писна да ме зяпа така.

— Спа ли с нея? — каза той.

Мадж се извърна към мен и ме погледна. Видях, че се беше ухилил. Изглежда, ми беше простил, задето одеве го бях фраснал.

— Не е твоя работа.

— Зависи — каза Езичника.

— А, това ще е забавно — каза Мадж, преувеличавайки, и се намести удобно на седалката си.

— Знаеш ли какво значи „йеродула“? — продължи Езичника.

— Знаеш, че не знам.

— О, я стига — обади се Мадж и поклати глава. — Храмова проститутка. Шегуваш се, нали?

От време на време забравях, че Мадж всъщност бе доста добре образован.

— Според мен тя е обладана от бесове и ще направи всичко за онова, от което е обладана.

Това ми се стори познато. Езичника започваше да говори като Викария. Проблемът беше, че не бях сигурен дали не казва истината.

— Е, това поне обяснява защо беше готова да си легне с този чекиджия, при положение че можеше да избере някой като мен — продължи да се хили Мадж. Нищо не казах. Мадж се обърна към мен: — Ти да не би да повярва на тези глупости? Момичето може и да има откачени идеи, но те вероятно идват от ей този задник — и посочи с палец Езичника, — обаче със сигурност не е курва, обладана от извънземни.