Отново запазих мълчание. Вместо това се съсредоточих в пътя пред себе си. Мадж ме зяпаше учудено.
— Джейк?
— Не знам, човече. Случиха се разни неща. Доста сбъркани.
— Супер. Да не те е лизала отзад? — попита Мадж.
Ето затова понякога забравях, че е човек с образование.
— А тя ли го направи, или извънземното? — поинтересува се Езичника.
— Тя има ли пипала? — поиска да разбере Мадж.
— Затваряй си устата, Мадж. Не знам. Предполагам, че беше извънземното.
— Но тя те съблазни? — по-скоро заяви, отколкото попита Езичника.
Добър въпрос: дали наистина ме съблазни? Не се почувствах прелъстен, но може би точно това ми хареса. В края на краищата тя беше опитна проститутка.
— Май губим вярата си, а, Езичник? — попита Мадж.
— Какво?
— Само се чуйте. Превръщате едно младо момиче — пардон, жена — в някакво извънземно сексчудовище. Къде се дяна разкрепостеността на езичеството? А? Говориш също като фундаменталистите отпреди времето на Последния човешки конфликт. Жената е зло. Истината е, че те е яд на нея, защото те превъзхожда. Не се притеснявай. Не мисля, че тя иска да се прави на Йоан Кръстител; ти ще обереш цялата слава като създател на „Бог“ — каза Мадж, преди да се обърне към мен. — А ти, ти имаш късмет, че Аш и Бибс не са тук, защото щяха да съдерат от бой голия ти задник… Няма ли да пораснеш, по дяволите!
— Мадж, ти не си бил там… — започнах.
— Не те ли е срам. Ти си по-голям гадняр и от мен. Дори с момичето да се случва нещо, какво толкова? Продължавай да бъдеш мнителен и още повече ще вгорчиш живота си, а аз още по-често ще ям юмруци. Докато не си сигурен, приемай нещата на доверие. И двамата сте толкова уплашени. Абе какво се разправям, при следващата почивка отивам и се качвам на мотора при нея, да види момичето какво значи истински мъж. Е, какво ще кажеш?
Не исках това, бях сигурен, че не го искам, но също така бях сигурен, че пак искам да фрасна Мадж.
— Не, нали, и аз така си помислих — каза, докато гледаше как кокалчетата ми побеляват. — Знаеш ли, ако имахме повече жени в нашата весела дружинка, нямаше да се налага да слушам тези глупости.
— Ти ни стигаш — заявих.
— Може би малко прекалихме с религиозната страна, но принципът остава… — започна Езичника.
— Тя реагира на онова, което става с нея; самата тя не е открила, нито се е привързала към някоя религия. Нейната реакция е естествена, докато твоята, като всяка религия, е създадена от човека — каза Рану.
— Значи, и ти си мислил върху това — казах му аз.
— Мисля, че когато нещата между мъжа и жената не вървят, мъжът и неговите приятели се обединяват и заклеймяват жената — отвърна Рану. — Просто вие двамата все по-трудно успявате да я манипулирате.
— Аз не се опитвам да я манипулирам — обиди се Езичника. — Аз се тревожа за нея.
— Така ли било? На мен пък изобщо не ми пука. Даже, като се замисля, прекрасната Джоузефин Бран може би в този момент се любува на красивата ми физиономия в мерника на снайпера — отбеляза Мадж.
— Ами ако по невнимание унищожим човечеството? — каза Езичника. Мадж се разсмя; дори и на мен думите на Езичника ми прозвучаха нелепо. — Не се шегувам — настоя той. — Ако объркаме нещо, може да Им поднесем нашата Слънчева система на тепсия.
— Ами тогава гледайте да не обърквате — каза Мадж. — Въпреки това не разбирам как може Мораг да бъде виновна.
— Трябва да вярваш — каза му Рану.
Отново настъпи мълчание. Ако Рану и Мадж бяха прави, а аз вярвах, че е така, тогава яко се бях издънил. И не само това, ами бях нарекъл Мораг с най-обидни думи. Това означаваше също, че сънят ми или онова, което Посланик ми беше казал, най-вероятно беше истина. В такъв случай тогава не само ние бяхме започнали войната, но и сами бяхме предоставили на Тях средствата, с които да се въоръжат. Обаче нещо не се връзваше. Не можех да се сетя за нито една причина да тласнеш човешката раса към такава война. Не проумявах какъв беше залогът.
Когато стигнахме в Подвижния град, се срещнахме набързо с Татенцето и госпожа Тилуотър. Конвоят се подготвяше за преместване. Напоследък нападенията над тях бяха зачестили и бяха станали по-сериозни. От другата страна на границата, в Пенсилвания, Мамините синчета бяха сформирали цяла бронирана армейска бригада, подкрепена от въздушни и артилерийски подразделения. Команчеросите ни дадоха нови превозни средства: два много готини и удобни пикапа (за голямо разочарование на Бък и Гиби) и един мотор за офроуд, който да ни служи като ескорт. Мадж беше взел мотора и беше поканил Мораг със себе си, вероятно за да ме ядоса. Тя беше приела. Номерът му беше проработил. Бях ядосан, но най-вече на себе си, и ужасно съжалявах за това, което бях направил.