Езичника изпрати силно закодирано съобщение до Балор. Ако все още проявяваше интерес, Ролистън имаше време да разбие кода, но текстът не беше показателен, защото предварително го бяхме уточнили с Балор, обсъждайки въпросите за връзката помежду ни. И команчеросите, и хората от Вуду сектата на Големия Неон се бяха съгласили да изпратят малки конвои, които да объркат евентуалните ни преследвачи и сателитните съгледвачи. Езичника се опитваше да открие или да заблуди евентуалните разузнавателни дронове или други средства, които биха използвали, за да ни намерят. Освен това беше проверил превозните средства и нас самите за „бръмбари“, но не беше открил нито един. По обратния път изобщо не говорихме за бъдещите ни планове.
Пътувахме през нощта. Мадж и Мораг се обърнаха с мотора, но не пострадаха тежко. Аз продължавах да гълтам хапчета, стимуланти и доста силни амфетамини, които Мадж ми даде. Знаех си, че със сигурност ще има скътани някъде. В нашия пикап цареше мълчание.
Балор дойде да ни посрещне лично на водната граница, но този път на различно място от последния път. Чакаше ни моторница; трябваше да оставим пикапите. Поздрави ни като стари приятели, а към Мораг се отнесе като към кралска особа. Стори ми се, че Бък и Гиби малко се постреснаха от вида му.
В студените сиви води видях отраженията на част от горящите в Ню Йорк сгради. От други квартали към небето се издигаше дим.
— Проблеми ли имате? — попитах, въпреки че беше очевидно.
— Нищо страшно. Не бива да се притеснявате от това — каза Балор. — Вие сте мои гости.
— Това заради нас ли е? — попита Мораг.
— Не знам; нямахме време да ги попитаме.
— Кои бяха? — попита Мадж.
— Нанесоха ми обида, като изпратиха по море отряд Мамини синчета. Сякаш те биха могли да се справят с моите ветерани. Обаче имаха доста самолети — изръмжа той, разгневен, че Мамините синчета не се бяха оказали достатъчно голямо предизвикателство за тях.
— Балор, ако са искали, са могли да сринат града със земята — казах с равен глас.
Той се обърна към мен.
— Злото ми око щеше да се разплаче. Аз обичам този град. — Изглеждаше натъжен, но в следващия миг се разсмя. — Казаха ми, че се опитали да съберат отряд от Тюлени, които да нападнат града, обаче Тюлените отказали и дори предупредили някои от старите си бойни другари, които сега работят при мен. Така че знаехме за нападението.
И отново на лицето му се появи невъзмутимата акулска усмивка.
— Ако е бил Ролистън, със сигурност няма да играе на дребно — каза Мадж.
Аз кимнах.
Заловихме се за работа, въпреки че аз прекарах известно време в болницата, докато отново ми закърпят кожата. Направих списък с нещата, от които щяхме да имаме нужда, и го връчих на Балор. Той го прочете, погълна го и след това ме накара да направя друг, след което наизусти и него и също го изяде, преди да започне да мрънка, че ще го разоря. Наистина исканията ми бяха твърде големи, но той ги изпълни. Направо бях смаян, когато ми показа десетте тенеца. Те бяха по-стари от действащите в момента с цяло поколение, но пък тъкмо с такива бях тренирал в Парашутно-десантния полк.
— А имаш ли набор за преминаване на голяма морска дълбочина?
— Имам ги всичките — за голяма морска дълбочина, за далечния Космос, за токсична атмосфера, за силна гравитация, каквото се сетиш. Но никога не съм ги използвал; бяха на един отряд Мамини синчета, преди да им ги отмъкнем.
— Нали си наясно, че не можем да ти платим за тях.
— Те нападнаха дома ми. Идвам с вас.
Погледнах го рязко, но след това кимнах. Той щеше да ни бъде много, много полезен.
— Пък и на мен никога няма да ми потрябват — каза и посочи тенците.
Езичника и Мадж се заеха с разузнаване, за да потвърдят фактите от разказа на Бък и Гиби. Езичника прибягна до отвъдния свят на мрежата, а Мадж се обърна към старите си познати от журналистическите среди. Мораг се занимаваше с Бог, направи проучване върху самата сонда на Атлантида и ме отбягваше или се правеше, че не ме забелязва, което никак не ме учуди.