— Какви по-точно? — попита Рану.
Езичника вдигна рамене и каза:
— Лабораторно оборудване, материали за работа с биологично опасни вещества, контейнери за изолация, оборудване за генетични експерименти, лабораторни консумативи, храна и достатъчно въоръжение за охранителен отряд с прилична численост.
— Например?
— Поне взвод.
— Тежковъоръжени ли? — попитах.
Езичника вдигна рамене.
— Не знам. Може да разчитат на подкрепления от други части на сондата — предположи той съвсем основателно.
Сондите гъмжаха от охрана, корпоративна и военна, оттам непрекъснато си заминаваха войници и пристигаха нови. На повечето имаше по един гарнизон Мамини синчета, без да споменавам местните полицаи, които по всяка вероятност разполагаха с добре обучен специален отряд от ветерани като нас.
— Значи, трябва да действаме бързо. Не успя ли да влезеш в тяхната мрежа? — попитах, въпреки че знаех отговора.
— Тя е напълно изолирана от мрежата и представлява изцяло самостоятелна система — двете нямат никакви допирни точки. Комуникациите с външния свят се осъществяват посредством друга мрежа, която е кодирана с помощта на изкуствен интелект. Но дори и да е възможно, няма да успея да разбия кода.
— А кой финансира поддръжката на това съоръжение? — обърна се Мадж към Езичника.
— По принцип някаква компания, която се занимава с логистика, но това е само прикритие. Ако имах време, можех да разбера, само че, като гледам колко внимателно са си прикрили следите, най-вероятно става дума за разузнавателна агенция.
— Имаш ли представа кой стои зад нея? — попитах.
Езичника поклати глава.
— Добре, да видим какво имаме тук — казах и потупах с пръст върху чертежите предполагаемото място на съоръжението.
— Въздушен шлюз — каза Мораг. — Док за товарене на подводници.
Изненадах се.
— Сигурна ли си? — Тя преглътна отговора и само кимна с глава. — Сондата има ли някакви външни защити? — попитах отново.
Хората в стаята се размърдаха и започнаха да мърморят. Смяташе се, че сондите са почти непробиваеми; откакто ги бяха построили, около тях витаеше параноя за терористични атаки.
— Подсилен бетон с дебелина дванайсет метра, на теория устойчив на удар от торпедо с ядрена глава. Пълноспектърни сканиращи устройства, датчици за движение, автоматични стоманени оръдия, детектори на торпеда, вероятно гъмжило от напомпани охранители и патрулиращи миниподводници за бързо реагиране — изстреля Мораг.
Не бях единственият смаян; всички отправихме погледи към нея.
— Звучи забавно — каза Балор и се ухили. — Май винаги ми се е искало да нападна някоя сонда. — Замисли се за момент. — Да, така си е.
Езичника беше побеснял.
— Защо си загубих времето, вместо да се занимавам с „Бог“? Това, което предлагате, е самоубийство.
— На мен наистина ми звучи като покана за групово преебаване — рече Бък.
Рану, който ми беше помогнал с изработването на плана, само се усмихна.
— Няма да нападаме сондата — казах, опитвайки се да успокоя всички присъстващи. — Предлагам да влезем в съоръжението откъм океана.
Балор беше разочарован.
— Трябва да се промъкнем, без охраната да ни види, а след това да ги държим на разстояние, докато Езичника успее да ни вкара вътре — обясни Рану.
— И докато още сме в шлюза, идва охраната и ни очиства — добави Езичника.
— Не и ако ти действаш достатъчно бързо — прекъснах го аз.
— Аз нямам власт над скоростта, с която се изпомпва водата от въздушния шлюз. Освен това как възнамеряваш да се спуснеш на такава дълбочина? С миниподводница ли?
— С тенците — каза Рану.
Всички притихнаха и се замислиха над това.
Мадж тихичко подсвирна.
— Е, с това със сигурност ще имаме известно предимство пред тяхната охрана.
— Тези неща действат ли на такава голяма дълбочина? — попита Езичника.
— Ъхъ — казах. — Много ясно.
— По-скоро, да — поправи ме Рану. — Вижте, сам по себе си планът е любопитен, но проблемът е, че дори не сме сигурни дали там изобщо има нещо.
— Планът е лудост — възрази Езичника.
— На мен ми допада — каза Балор.
— Ти си се побъркал — рече му Мадж. — Дори и да успеем да осъществим фантасмагоричния ви пробив, не знаем какво ни чака вътре. Искам да кажа, ако там изобщо има нещо. Така де, може да се окаже, чисто и просто, опасно и скъпо струващо нападение над обществена пералня.