— Има — каза Мораг.
— А, отново курвенската интуиция ли? — попита Мадж.
— Не, ето тук има липсваща информация.
И тя посочи върху чертежите третото възможно място, предпочетено от Мадж и Езичника преди това. Тя погледна Езичника, но погледът й мина над него. Той се разкрещя:
— Нали ти забраних да обменяш съобщения!
— Те не могат да разбият кода. Провери данните ми — отвърна му Мораг.
Езичника млъкна. Всички го загледахме в очакване. След малко вече се беше поуспокоил.
— Права е.
Помислих си, че сигурно се чувства по начина, по който се бях почувствал и аз, когато Рану ме беше спукал от бой — усещането, че някой тотално те превъзхожда.
— И как така ти не успя сам да разбереш това? — попита невинно Мадж.
— Стига, Мадж — прекъснах го.
Мораг извади други планове под чертежите на сондата и ги разгъна на пода.
— Това пък какво е? — попитах.
— Използвах плановете на етажите, до които успях да се добера, и съставих програма, която да попълни липсващите звена. Това е участъкът, който обсъждаме. Ето това — и тя посочи стените и подпорните колони — са вътрешни стени и структуроподдържащите елементи, без които сондата би се разпаднала. Не знам какво има там в действителност, но доколкото успях, очертах участъка, който ни интересува.
Всички мълчахме; Езичника беше като ударен от гръм.
— Сигурна ли си? — обадих се аз.
— Щеше ли да зададеш същия въпрос, ако ти го беше казал Езичника?
— Езичника има опит в тези работи.
— Да, знам, а пък аз съм само тъпа курва от платформите.
— Не съм казал такова нещо.
— Да, днес не си. Накарайте го да провери работата ми.
— Чия работа? — успя да продума Езичника.
— Не започвайте пак — каза Рану със заплашителен тон.
— Езичник, би ли проверил? — помолих го аз.
Той кимна. Мораг му изпрати информацията и той се отнесе в мрежата, да преглежда резултатите й. Този път му отне повечко време.
— Мисля, че тя е права — каза накрая.
— Въпреки това все още не знаем какво всъщност има там — предложи Мадж.
— Затова веднага щом влезем, Езичника ще хакне системите им и ще потърси плановете на съоръжението — обобщих аз. — Вижте, никой не ви е обещавал да мине гладко, но вие много добре знаете, че първото нещо, което ще се сговни в момента, в който стъпим на сондата, ще бъде планът ни.
— Което не е достатъчна причина да нямаме такъв — намеси се Езичника.
— Всички сме влизали в мисии и при по-мъгляви предварителни обстоятелства — добавих.
— Които рядко са завършвали с добър край — допълни ме той.
— Мадж, ти навит ли си? — попитах го аз.
Той вдигна рамене.
— Да, все ми е тая.
— Аз ще се заема с това — обади се Мораг.
Аз я погледнах.
— С кое?
— Когато влезем, мога да хакна системите им и да извадя плана на съоръжението или нещо такова.
Езичника и Мадж погледнаха към нея, а после се обърнаха към мен. Мораг видя погледите им. Бък и Гиби също гледаха като в небрано лозе.
— Какво има? — попита тя.
— Ти никъде няма да ходиш — отвърнах.
— Как така никъде няма да ходя?
Толкова беше изненадана, че дори не успя да се разгневи.
— Мораг, ти вече показа на какво си способна в много тежки ситуации, а информацията, която сега ни даваш, е първокласна, но става дума за механизирано нападение над вражески обект. Не можем да си позволим да пратим необучен човек, без опита и без хардуера за подобни неща. Освен това ти не знаеш как се управлява тенец.
— Знам как се управлява тенец — заяви Мораг с тържествуващ вид.
— Как така? — попитах, а после погледнах подозрително Рану.
Той, както винаги, остана невъзмутим.
— От софтуерните инструкции. Освен това минах и през симулации.
Отправих убийствен поглед към Рану, но се обърнах отново към Мораг:
— И преди съм ти казвал, че не е достатъчно да притежаваш умения, придобити чрез софтуер. Дори когато правилно си ги усвоила, те ти дават само основата. Трябват ти опит и тренировки. Ако вместо да мислим за задачата си, ще трябва да мислим и за теб, ще ни убият. И без това ще трябва да се погрижим за Езичника, когато изпадне в транс в мрежата. Един можем да преглътнем, но двама вече ни идват в повече.