— Затова ми позволете да се заема с хакерската работа, а Езичника ще ми помага и ще действа като допълнителен стрелец. И бездруго се справям по-бързо от него. — Тя се обърна към Езичника: — Извинявай, но е така.
— Искаш да кажеш, че изобщо си по-добра от мен — рече той.
Тя не отговори.
— Виж, Мораг, да действаш като хакер по време на битка, е съвсем различно от… — започнах.
— Всъщност не си прав — прекъсна ме Езичника. — Щом влезеш в мрежата, потъваш. Няма значение какво се случва в реалния свят. Ако те убият, убият.
Мораг се ухили победоносно. Аз изгледах Езичника сърдито.
— Мораг — започна Мадж, — наистина много те бива за тези работи, но никога не си виждала истинско сражение. Нямаш представа как ще реагираш. Може да се сковеш от ужас. Тук не става дума само за твоя живот; заради теб може и ние да загинем. В началото при всяка битка се напикавах от страх и после часове наред треперех като лист.
— Вече не се ли напикаваш? — попитах Мадж. — Взех да се притеснявам, че може да се удавиш в тенеца.
Мадж ми показа среден пръст, но после се замисли над думите ми.
— Не е изключено — съгласи се той и се обърна към Мораг: — Виж, сладурано. Не се и съмнявам, че с времето ще се научиш и ще се справиш, и аз на драго сърце ще застана до теб в някоя битка, ако изобщо бих влязъл в битка на драго сърце, но точно сега не е моментът за упражнения.
— Тя няма да се скове от ужас. Аз пък на драго сърце залагам живота си — каза Рану.
Почувствах надигащия се в мен гняв.
— Чудесно. Обаче кой ти дава право да залагаш моя и на всички останали? — озъбих се аз.
Бях побеснял, че продължаваше да подстрекава Мораг.
— А защо и ти да не отпаднеш от мисията, така и така сме заговорили за това? — тихичко каза Рану.
Все едно отново ме беше ударил с юмрук.
— Ти чуваш ли се какво говориш? Аз съм един от най-опитните войници сред нас и съм участвал в подобни пробиви и преди. Да не говорим, че съм управлявал тенци, преди да изгубиш девствеността си, миличък — опитвах се да не крещя.
— А да си пикал кръв тази сутрин? — попита Рану.
Аз млъкнах. Изведнъж ми стана студено, а освен това наистина бях изпикал кръв.
— Рану е прав — каза Мадж. — И без това единственото, което те държи във форма, са дрогата, железариите и пластмасата по теб.
— Ще се справя — отвърнах грубо.
— И тя ще се справи — каза Балор.
Аз зяпнах от изумление. Обърнах се към тях двамата с Рану:
— Големи всезнайковци се извъдихте! — Те мълчаха. — Много добре знаете как ще завърши всичко това и сте наясно, че не можете да успеете…
— Без опит и тренировки — вметна саркастично Мораг.
Погледнах я и казах:
— Наистина ли смяташ, че казвам това, за да се правя на задник? Добре тогава. Искаш да отидеш, така ли? Чуй ме сега: да предположим, че горе-долу успееш да се справиш с тенеца, да предположим дори, че няма да се сковеш от ужас и няма да ни избият заради теб. Дали обаче си готова да убиваш? — И се разкрещях: — Защото ето какво ще ти кажа: мъжете и жените, по които ще стреляме и които ще стрелят по нас, няма да са лоши хора. Те ще са същите като нас, добряци, които просто се опитват да си вършат работата по най-добрия начин. Хора, с които щеше да ти е драго да пиеш бира, ако не бяхме толкова заети да се избиваме един друг. Хора, чиито лица ще продължаваш да виждаш дълго след това и което е по-лошото, в един момент ще започнат да ти изглеждат напълно еднакви. Затова, кажи ми — готова ли си да убиваш?
Тя ме погледна и аз видях решимостта в очите й — лицето й сякаш беше издялано от камък.
— Готова съм да направя каквото е нужно — каза и сама си вярваше. — Мисля, че там, долу, има нещо много важно.
— Ти не си истински загрижена за Грегър; Посланик си прави шегички с теб — казах.
Тя ме погледна, сякаш я бях зашлевил. Отвори уста да ми отвърне.
— Мораг е права — каза с тъга в гласа Езичника. Обърнах се към него, за да го погледна. — Тя е по-добра от мен и трябва да се заеме с хакерската задача. Аз ще стрелям и ще я пазя, докато е в транс, а ако има нужда, ще й помагам с мрежата.
В този момент ми заприлича на човек, претърпял пълно поражение. Отчаяно потърсих с поглед Бък и Гиби, но те само вдигнаха рамене. В крайна сметка, тяхната задача беше най-леката.