— Утре ще опитам да… — понечих да кажа, но тя ме прекъсна.
— Утре се концентрирай върху задачата си, иначе, ако продължаваш да се тревожиш за мен, всички ще загинем.
Почувствах се като пълен глупак. Стори ми се, че започна да вали.
— А сега си върви, моля те — каза тя.
И аз си тръгнах.
22.
Атлантида
Щях да позлорадствам, че на Мораг също й беше зле, ако не бях единственият повърнал. Понеже бях обръгнал на турбуленцията по време на транспортни полети, отдадох го на това, че умирах от лъчева болест. Магнитните бури в система с две слънца като Сириус бяха далече по-страшни от всяка неприятна изненада, която можеше да ни предложи Атлантикът. Мислех си за това, докато за пореден път се издрайфах във вече напълненото наполовина от мен кошче за отпадъци, а вятърът и дъждът отвън шибаха безмилостно нашия самолет, докато се носехме над вълните. Добре, че Бък и Гиби успяха да се нагодят към особеностите на машината и сега я контролираха посредством интерфейса и музикалните си инструменти. Главата ми гърмеше с всеки такт на техните кънтри и метъл.
Транспортният самолет „Планинска принцеса“ беше малък склад, който можеше да лети благодарение на достатъчно добре насочените тласкащи устройства. Принципът беше същият като на военните хеликоптери, които Бък и Гиби бяха управлявали по време на службата си в 160-ти полк, но „Принцесата“ не притежаваше и частица от грацията или мощността на онези машини. Което беше и една от причините за ужасното друсане. Освен това летяхме много ниско, но не защото се опитвахме да избегнем радарните устройства — пред операторите от кулата за въздушен контрол на Атлантида щяхме да минем като летателно средство, пренасящо руда от плаващ в открито море танкер. Балор ни беше казал, че капитанът на въпросния кораб е негова добра приятелка, въпреки че на мен ми се стори, че по-скоро му беше длъжница и се насираше от страх от вида му.
— Джейк — извика ме Мадж от дъното на товарния отсек. Погледнах го; даваше ми знак да отида при него. Въпреки че се чувствах много зле, успях да се изправя на крака и залитайки, тръгнах натам, като не пусках кошчето с плискащото се вътре повърнато.
— Искаш ли да видиш сондата? — изкрещя той, надвиквайки рева на двигателите и бурята отвън.
Не знам защо викаше, понеже моите филтри изрязваха шума и аз успявах да чувам думите му съвсем ясно. Канех се да му кажа, че не давам и пет пари, но после си рекох, защо да не погледна, и го последвах до пилотската кабина.
Бък изглеждаше ужасно нелепо, олюлявайки се от единия до другия край, като се опитваше да свири на електрическата си китара, без да извади стърчащите от тила му жици. Гиби изглеждаше по-нормално, пръстите му се плъзгаха по клавишите, а видът му беше съсредоточен. Отвън вятърът и дъждът блъскаха яростно по стъклото на пилотската кабина и за момент се зачудих дали вече не сме под водата. Долу под нас се белееха гребените на разбеснелите се грамадни вълни.
Досега бях виждал само Кенийската сонда, откъдето ме бяха изстреляли и върнали обратно в окови като метежник. Затова от сондите винаги малко ми призляваше. А може и да беше от това, че при вида на такъв триумф на инженерния гений човек се чувстваше нищожен. Така де, не всеки ден виждах пред себе си конструкция, която по хоризонтала запълваше изцяло зрителното ми поле, а това беше едва основата на асансьора.
Атлантида се издигаше сред океана на нивото на Екватора, горе-долу по средата между Африка и Южна Америка. Сондата беше построена на принципа на египетските пирамиди от преди времето на Кръстоносните походи от Последния човешки конфликт. Правиш достатъчно широка основа и можеш да вдигнеш колкото искаш висока сграда. Основите й стигаха дълбоко в земната кора и бяха проектирани да издържат силата на сеизмичните трусове, подобно на Тихоокеанската сонда и сондите в Южна Азия и Южна Америка.
Тези съоръжения представляваха постройки с мащаба на градове, които покриваха въглеродния нанокабел, който поддържаше отгоре и отдолу линиите на маглева. Краят на този кабел беше опънат като тетива върху астероид, който служеше за противотежест, приблизително на височината на Далечната Атлантида или нейния орбитален еквивалент, използвана междувременно и като един от складовете на Земята в Космоса.