Асансьорите бяха огромни многоетажни съоръжения. Бяха пригодени да пренасят полезните изкопаеми от Пояса, чиито доставки в далечната орбита се изпълняваха от грамадни космически кораби за промишлени товари. В Слънчевата система съществуваше почти непрекъснат поток от превоз на огромни количества руда. В далечната орбита гигантска флота от влекачи ги превозваше до Далечната Атлантида и други отдалечени портове, откъдето биваха разпращани на повърхността на Земята посредством товарните маглеви, по въздуха или, както правеха по-бедните държави от Северното полукълбо, със старомодни кораби по море.
Тази нощ разгневеният Атлантически океан блъскаше безмилостно по повърхността на Атлантида. Гледах как гигантските вълни се разбиват върху дебелите бетонни стени на сондата, допълнително укрепени и покрити с някакво химическо вещество. Цялата беше обсипана със светлини, които служеха както за обозначаване на огромните палуби за приземяване, които сякаш никнеха като гъби, така и подпомагащите въздушната навигация ориентири. Въпреки отвратителното време, ние далече не бяхме единственият самолет, който кръжеше над Атлантида тази нощ. Наоколо сновяха аероколи и совалки, превозващи пътници, които не желаеха да се придвижват с помощта на мудните товарни асансьори. Освен това монтираните върху стените на конструкцията грамадни видеоекрани, макар разбеснялото се море да ги закриваше в по-голямата им част, озаряваха нощта с множеството почти непрекъснато излъчващи се реклами, предназначени за мрежата от кораби, акостирали в това дълбоководно пристанище.
Виждах адамовата ябълка на Гиби да се мести нагоре-надолу, но не чувах онова, което казваше. Предположих, че разговаря със служителите от въздушния контрол над Атлантида. Бък се наведе към мен.
— Две минути — каза тихичко; успях да го разбера, защото филтрите усилваха звука на думите му.
Кимнах и се върнах обратно в товарния отсек, изтиквайки Мадж пред себе си. Едва преди десетина минути за последен път бяхме направили диагностика на оръжията си, бяхме приключили с окончателните приготовления по тенците и задължителната екипировка. Никой от нас не знаеше какво държеше Балор в грамадния метален ковчег, който беше качил в самолета, но когато влязох в помещението, видях, че капакът му беше отворен и всички се бяха скупчили около него. Олюлявайки се, се добрах до групичката.
Още щом надникнах в ковчега, забравих за гаденето си. Обърнах се към Балор:
— Довел си акула?
Ковчегът представляваше криогенен сандък, който в момента беше подложен на действието на програма за бързо размразяване. Сред мъглата от студен течен азот успях да различа контурите на тежкобронирана, кибернапомпана, близо четириметрова акула. Балор беше странно задъхан, но не бях сигурен, че беше само заради дишането през хрилете.
— Свързан ли си с това чудо? — попитах, не вярвайки на очите си.
Балор се усмихна. Предположих, че се беше свързал с устройство, подобно на онова, което Мораг и аз бяхме използвали, макар че не вярвах връзката му с акулата да беше толкова силна, колкото нашата тогава. Устройството не нарушаваше наложената дисциплина по отношение на електронните комуникации, защото на никого не би му хрумнало да го използва. Но това означаваше, че в известен смисъл Балор имаше манталитета и поведението на акула. Какви ли други още по-приятни изненади ме чакаха този ден?!
— Нали няма да ни нападне? — попита Мадж.
Макар че, ако наистина бяха свързани, повече ме беше страх от Балор.
— Маганту — каза Балор с гордост в гласа.
Мораг го погледна сърдито.
— Това е твоята приятелка!
— Нали това е само трик за пред хората, за да се шашкат? — попитах го аз.
Той не ми отговори, но продължи да диша тежко. Мамка му, беше време за малък коктейл. Грабнах няколко хапчета за повръщане, един-два стимуланта и малко амфетамини, за да засилят действието им — все пак не ми се щеше да заспя — а накрая и малко от добрата червена дрога. Внимавах никой да не ме види, докато впръсках с инхалатора в двете ноздри и смръкнах дълбоко. Усетих забравен вкус от времето, когато лежах гол, умрял от студ и облян в кръв на борда на „Санта Мария“. Идеалното допълнение към подсилените ми рефлекси. Бях я взел от улицата, не беше толкова качествена, колкото тази на военните, малко остричка, но въпреки това кръвта забушува в ушите ми.