Толкова пъти бяхме обсъждали плана, че не се налагаше да раздавам заповеди на хората. Качихме се в тенците. Всеки от нас беше облечен в инерционна броня, тъй като в тясното пространство на тенците нямаше място за по-тежко оборудване. Облегнах се назад и почувствах как четирите шипчета отзад влязоха в съответните куплунги на тила ми. Издадох мислена команда и бронираният екзоскелет започна да се вдига от земята. Затвори се безшумно, но през цялото време подаваше сигнали към вътрешния ми дисплей. В товарния отсек Мадж, Рану, Езичника и Мораг правеха същото.
Закопчах коланите, плъзнах ходилата си в контролните уреди, подобни на пантофи, в долната част на двата стройни, почти четириметрови крака на мека. Ръцете ми се плъзнаха в контролните ръкавици, с които завършваха горните крайници на тенеца. Посредством компютърна връзка дланта ми беше свързана с главното оръжие на тенеца, модифицирания релсотрон „Мъстител“, чиято огромна ръкохватка се помещаваше в дясната ръка на мека.
„Мъстител“ представляваше 20-милиметров релсотрон, който бяхме превърнали в стоманено оръдие. Всъщност бяхме сплескали дулото, за да не влиза вътре вода, и с помощта на втулки бяхме намалили калибъра до 12 милиметра, като бяхме добавили по-дълги и по-хидродинамични муниции, които бяхме нарекли харпуни.
Калибрирах свързания с компютъра пистолет. С помощта на софтуерния интерфейс тенецът се превръщаше в придатък на моето тяло, който ми даваше възможност за някои допълнителни възприятия. Изведнъж ръстът ми стана почти четири метра. Не усетих в кой точно момент, а може и само да си въобразявах заради електрическата експлозия в синапсите под влияние на бойния наркотик.
Изправих се, като леко се олюлях. Отдавна не бях обличал тенец, пък и летяхме във въздуха. Силуетите на тенците, които обикновено изглеждаха стилни и елегантни, сега бяха добили ужасно смехотворен вид под влияние на задържащата електромагнитното лъчение и топлина пяна, с която ги бяхме покрили. Включих акустичната примамка, която трябваше да заблуди Техните сканиращи устройства, че сме някакви морски обитатели, може би малки китове или нещо от тоя род.
Воят на вятъра и дъжда пригласяше на Бък, който свиреше соло на китарата си, докато спускаше задната врата на товарния отсек. Хванахме се за перилата и тръгнахме към изхода. Всички освен Балор, който буташе пред себе си ковчега. Когато стигна до края на пътеката, изправи сандъка и изсипа отвътре кибернапомпаната акула мако, която започна ядно да се мята по пода. Маганту се опита да захапе тенеца на Рану, но той успя навреме да отдръпне крака си, а в следващия момент акулата се плъзна и полетя надолу към океана от височина около шест метра. Балор се хвърли с грациозен скок надолу след своята хищна любима.
Рану подаде с ръка сигнал да се приготвим. Потвърдихме с ответен жест, защото протоколът на съобщителните връзки налагаше мълчание, докато не установим контакт с обекта. Щеше ми се да бях казал нещо на Мораг. Рану даде знак за тръгване и прекрачи навън в бурната нощ, политайки надолу към водите на океана. След него скочи Езичника, после Мораг, Мадж и накрая аз.
Почувствах сътресението от удара на мека в морската повърхност, пробива и потъването на тежкия метал от Пояса и свръхтвърдата пластмаса, от която беше направен. Бяхме заменили монтираната на гърба обичайна летателна система с хидропропулсионна. Предварително програмирахме дълбочината, на която искахме да се потопим, като намерението ни беше да използваме хидропропулсионната система само за извършване на плавни корекции на курса. От всички системи бяхме включили само животоподдържащата, но и тя работеше на критично ниски обороти. Бях сам в бронирания си костюм, придружен единствено от звуците на собственото си дишане и от бушуващия във вените ми боен наркотик. Когато усетих първите мускулни потрепвания, си помислих, че съвсем скоро ще стигна пределната дълбочина.
Балор и така наречената му приятелка бяха нашите пазачи — вардеха ни като стадо. Задачата им беше никой от нас да не се отлъчи много надалече. Много скоро изчезна и последната светлинка от повърхността и аз изпитах неприятното усещане, че преминавам във властта на неща, които не можех да контролирам. Не след дълго престанах да виждам и другите, а в един момент изобщо престанах да виждам. През оптичния интерфейс не можех да различа дори водата — всичко потъна в мрак. Не различавах посоки като нагоре и надолу, но и това спря да ме интересува. Много бързо падна и температурата. Към мускулното потрепване от бойната абстиненция се прибави и потреперването на тялото от студа, от който имах чувството, че никога няма да се отърва. Изведнъж усетих съвсем ясно тъмнината, която ме притискаше. От време на време нещо изскърцваше по повърхността на тенеца, но всички показания оставаха в норма. След това за кратко се включваше пропулсионната система, от което получавах световъртеж и гадене. Веднъж дори изпаднах в паника, когато нещо се допря до мен и ме бутна. Канех се да включа всичките системи, когато си дадох сметка, че най-вероятно е бил Балор.