Умът започна да ми крои номера в непрогледния мрак. Не бяха виновни лекарствата: нямаше нито едно психотропно вещество, но не ми помагаха особено да преодолея треперенето от червената дрога, стимулантите и бойния наркотик. Обаче моят ум държеше да запълни на всяка цена липсващата светлина. Нямаше нищо определено, само тъмни контури, или по-скоро, различавах по-малко тъмни очертания на фона на черната тъма. Един-два пъти се завъртях, преобръщайки, без да искам, тенеца при поредната шегичка в тъмнината. Сепнах се, когато нещо отново сграбчи и разклати моя тенец. Но се успокоих, Защото разбрах, че е бил Балор и че рискувах да проваля цялата мисия. Трябваше да престана да обръщам внимание на данните от сензорните датчици, докато дойде моментът, когато това вече няма да бъде наложително, което обаче беше в пълен разрез с моите инстинкти. Бойният наркотик ме караше да изгарям от нетърпение да започне истинският екшън.
Помислих си как ли се чувстваше Мораг, като се надявах всичко при нея да е наред. Бях зает с тази мисъл, когато ги видях. Отпърво блещукането, а след това и най-извънземните на вид неща, които някога бях срещал. Приличаха на бледи, светещи в мрака летящи чинии от органична материя, които влачеха след себе си пипала. Движеха се посредством съкращаване и отпускане на подобните на гъби тела. Изглеждаха красиви в дълбоката тишина. Сякаш бях попаднал в средата на светещо поле. Беше една от най-невероятните гледки в живота ми. Имах чувството, че се движа сред плаваща градина. През светлината, която излъчваха, едва успях да различа човекоподобните силуети на други два тенеца, които приличаха на пропадащи във водата тъмни фигури. Много повече ме притесниха обаче хищническите очертания на Маганту, която кръжеше край нас, събуждайки у мен някакъв атавистичен страх.
Когато отминаха, много бързо си помислих, че медузите бяха плод на халюцинация, появила се под въздействие на болестта, дрогата и изключването на сетивата. Отново всичко изчезна. Бях заклещен в затвор, който не беше кой знае колко по-голям от тялото ми. Бях загубил представа за посока. Дали се движех, или стоях неподвижен, а може би бях обърнат с главата надолу? Бумтенето в ушите се усили — статично невронно електричество от гърмяща неприятна музика, която можеше да бъде единствено плод на моето въображение. Заприлича ми на вой на разгневени ангели. Не съм сигурен дали беше заради паниката, или бойният наркотик ме подтикваше към действие, като действие означаваше да причиниш болка на друго живо същество. Искаше ми се да започна да блъскам по подсилената титаниева кожа и да я разкъсам, но знаех, че това не е добра идея — в крайна сметка сега това беше моето тяло. То издаваше скърцащия звук на метал под неописуемо голямо налягане.
Имах усещането, че всички вени по кожата ми са се издули, сякаш натискът отвън се беше пренесъл във вътрешността на тенеца и се опитваше да смаже главата ми. Почувствах се както тогава, в открития Космос извън „Санта Мария“. Бях на път да проваля мисията ни. Прекалено бързо се бях спуснал до пределната дълбочина и сега зад пластмасовите ми очи усещах кънтежа на безкрайната дълбочина. И тогава видях светлината. Процеждаше се бавно в периферното ми зрение. Отначало не бях сигурен, че е истинска, и затворих очи. Когато ги отворих, ми се зави свят. Светлината изцяло запълни зрителното ми поле — нагоре и надолу, наляво и надясно. Приличаше на стена. Изведнъж започнах да различавам посоките. Оказа се част, но много малка част от основата на асансьора. Беше покрита с някакъв вид светещи водорасли, които пораждаха бледото призрачно блещукане, и за момент стената ми заприлича на жив организъм, почти като продукт на Тяхна технология.
Това не беше първото ми смайване от мащаба и самата арогантност на инженерните достижения на човечеството. Въпреки че Атлантида беше построена след Последния човешки конфликт, именно подобни конструкции бяха станали причина за войната. Във времената на Новите кръстоносни походи фундаменталистите ги бяха описали като стълбове към небето. Но въпреки че бяха станали повод за избухване на войната, само една от тях беше нападана. Разрушаването на Първата бразилска сонда беше поставило началото на края на войната, а изграждането на Втората бразилска сонда беше причинило икономическия упадък на Америка и Северозападна Европа. От тази гледна точка не беше трудно да се разбере източникът на религиозното страхопочитание на едновремешните фундаменталисти.