С помощта на трите камери зрителното ми поле описваше пълен кръг от 360 градуса и аз видях останалите четири тенеца на фона на бледата светлина около мен. Системите ни все още функционираха безшумно. Под слоя водорасли успях да зърна светлините на сондата, които очертаваха в мрака ярко осветени зони, като границата между светло и тъмно във водата ми се стори много по-ясно очертана, отколкото във въздуха.
Разбира се, русалката беше халюцинация.
Халюцинацията стреляше с автомат. Виждах дирите от стрелбата във водата. Приличаха на стрелкащи се към мен пасажи от дребни рибки. Русалката се оказа мъж. Оръжието му избълва множество въздушни мехурчета, когато компресираният въздух изстреля навън миниторпедо от намиращия се под дулото гранатомет. Ударите върху кожата на тенеца отекваха като почукване на дъждовни капки. Явно халюцинацията ми беше доста агресивно настроена. Черепът ми щеше да се пръсне от прекомерния приток на кръв, от зверския шум, от твърде голямото налягане отвътре.
Вътрешният ми дисплей се събуди. Малките взривове счупиха закопчалките, с които бяхме закрепили пяната на повърхността на тенците. Подсъзнателно усещах, че Езичника и Мораг блокират трафика на съобщения от кибрида и от сканиращите и други устройства, които бяха насочили срещу нас. Детекторите за движение, сонарите и другите видове пасивни или активни скенери пораждаха в главата ми триизмерни изображения. Освен тях имаше още кибриди, дронове и самонасочващи се торпеда.
— Видя ли ги? Видя ли ги! — изкрещя Мадж по линията за свръзка и усетих изненадата в гласа му.
Стори ми се, че и той като мен здраво се беше надрусал, но с нещо друго.
Мъстител започна да стреля. Последваха го и други релсотрони. Кибридът беше разбрал численото ни превъзходство и се опитваше да избяга. Видях харпуните, които се стоварваха върху силно променения скелет на киборга. Вляво от мен се чу експлозия и единият от дроновете се взриви и за кратко разцъфна като оранжево цвете, но почти веднага отвсякъде бе обграден от вода, която го засмука. Кибридът, когото бях взел за русалка, се заклати и се преви надве, тъй като неговият подсилен скелет поддаде. На моето усилено за нощно виждане зрение кръвта му във водата изглеждаше доста черна.
Следващият взрив разтърси моя тенец и го хвърли назад. Не обърнах внимание на скърцането на напрегнатия метал. Едно торпедо беше избухнало наблизо. Изобщо не ми хрумна да проверя дали някой от тенците не беше пострадал. Исках единствено да унищожавам. Пропулсионната система на тенеца действаше на пълни обороти и ме тласкаше още по-навътре в океана по най-прекия път към предполагаемото местонахождение на съоръжението.
Върху прозорчета на вътрешния дисплей виждах изображения от камерите на всеки един от тенците. Освен това имаше и едно празно прозорче, където щяха да се появят данни от мрежата, щом Мораг проникнеше в нея. Аз обаче не му обръщах внимание. Не следях пристигащите съобщения, защото войниците от сондата започнаха да изстрелват все повече и повече дронове и торпеда. Две от стоманените оръдия се събудиха и започнаха да ни обстрелват със снаряди с още по-голям калибър. Някъде из дълбините на пламналия от кипналата ми кръв мозък си помислих, че се биех срещу един от небесните стълбове. В триизмерното изображение на схватката се включиха нови кибриди. Оръдието замлъкна. Нямаше време за откат, защото започнах да стрелям почти без прекъсване, като спирах само за да сменя мишената, а в отплата получавах огън или кръв.
След изключването на сетивата по време на спускането, океанските дълбини изведнъж ми се сториха твърде оживени. Накъдето и да погледнех, виждах малки водовъртежи от пробуждането на множеството артилерийски оръдия. Изстрелях две торпеда към една военна миниподводница. Някой, не разбрах кой, изпусна замъгляващо сензорите мастило от своя тенец. С помощта на компютърните връзки определяхме мишените, а софтуерът успяваше да предугади евентуалното движение на мишената и стреляхме на сляпо в образувалия се мастилен облак.