Все още се смеех, когато успяхме да изплуваме от мастиленото петно, което се беше разляло по наша вина и което протягаше пипалата си към нас. Точно над мен имаше някакъв кибрид, който протегна автомат, за да стреля от упор. Не ми пукаше. Маганту, която се появи изневиделица, го отмъкна настрани, сключвайки мощните си, механично подсилени челюсти върху неговото покрито с броня тяло. Пропулсионната система на тенеца ме изтласка напред сред облак кръв и машинно масло.
Заглушителите ми се включиха, за да подавят тътена от насочващата се право надолу към нас военна подводница, придвижваща се с помощта на ефекта на свръхкавитацията, заключена във въздушния мехур, който сама беше създала за по-скоростно придвижване и в който сега пропадаше.
Пред мен три от тенците бяха спрели до покритата със светещи водорасли бетонна стена на сондата. Два от тях прикриваха със стрелба другия, който сякаш седеше безучастно. Виждах как пропулсионната система на неподвижния тенец извършва леки движения, за да го задържи изправен във водата покрай стената.
Прозорчето за мрежата върху вътрешния ми дисплей светна. Видях синята вещица, ужасяващият аватар на Мораг, която стоеше насред поле от стъкло. От бледото небе се спускаше водопад и запълваше целия екран от ляво надясно. Баба Яга рисуваше във въздуха тъмносиви на цвят знаци с такава скорост, че не успявах да ги различа. След което те също толкова бързо изчезваха.
Добрах се до стената и като се обърнах, видях буйните водовъртежи. Върху вътрешния дисплей се появиха сигнали, които ме предупреждаваха за опасност от нарушаване целостта на тенеца. Аз не им обърнах внимание и започнах да стрелям, за да прикрия Мораг, докато търсеше въздушния шлюз на съоръжението. А може би се опитвахме да щурмуваме прекалено яростно някакво звено по поддръжката. Мъстител не спираше да стреля. За малко да го изпусна, когато военната подводница се взриви. Експлозията беше толкова близо до мен, че ударната вълна буквално ме залепи за стената.
В мрежата видях човекоподобни фигури, които се изправяха като огледала от стъкленото поле. Предположих, че така изглеждат програмите за нападение над сигурността. Гледах как Баба Яга изписа във въздуха още няколко сиви знака с другата ръка. Огледалните фигури сега тичаха към нея и хвърляха наоколо си разкривени отражения. Една след друга пламваха в бледосин огън, какъвто цвят беше и кожата на Баба Яга. Продължиха да тичат, въпреки че се топяха, а отраженията, които хвърляха, се разкривяваха все повече и повече.
Точно над мен Балор изплува от мрака. Мина толкова близо покрай огневата линия, че трябваше да преместя мишената си. Чувстваше се като у дома си. Приличаше на това, което искаше да бъде — древно морско чудовище. Сгъваемото копие, което държеше в ръката си, завършваше с тризъбец. Гмурна се надолу към друг кибрид и въпреки бронята и екзоскелета, заби тризъбеца в гръбнака й и завъртя зъбците. Остави трупа да се носи във водата, а от него започнаха да се процеждат пипала от кръв, след което продължи да плува към нас. Най-накрая и петият тенец, който и да беше вътре, се присъедини към нас на стената и започна да стреля по охраната. Докато куршумите се сипеха по бронята ми или отчупваха парченца от бетона на сондата, си дадох сметка колко силно желаех това, което се случваше. Нямах нищо против да си отида в този миг. Е, разбира се, тези мисли идваха от бойния наркотик — караше те да мислиш, че да умреш в битка, е съвсем в реда на нещата.
В мрежата водната стена на водопада се разтвори съвсем леко като открехване на завеса. Слуховите сензори на тенеца уловиха стържещия звук, когато външната врата на въздушния шлюз се отвори, колкото да влязат тенците. Тенецът на Мораг отново се задейства и прозорчето за мрежата угасна. Първи влезе Балор, а след него и тенец, чийто собственик не можех да отгатна, но той се извъртя и започна да ни прикрива със стрелба.
Постепенно всички тенци влязоха във въздушния шлюз. Предпоследният все още се придвижваше, когато посредством интерфейса задействах пропулсионната система и без да спирам да стрелям, се промъкнах в тъмното помещение, а вратите зад мен започнаха да се прибират. Изстрелях няколко последни откоса, които описаха дъга във водата, преди вратите окончателно да се затворят. След това по-скоро чух, отколкото видях, че водата в шлюза започна да се изпомпва, докато ние безмълвно се готвехме да се изправим в лице с онова, което ни чакаше от другата страна на вратата.
23.
Атлантида
Водата вече стигаше до коленете ни. Балор сгъна тризъбеца и закачи металната тръба на колана си. Видях, че по ноктестите му ръце имаше кръв, която стигаше до лактите. Както и по чудовищната му паст. Малко му завидях. Целият треперех. Отново исках да проливам кръв. Натискът между ушите ми нарастваше и отново чувах галопиращия/виещ звук.