— Имаме ли връзка? — попита Езичника по мрежата за съобщения.
— Не, напълно изолирана е. Нуждая се от кабелна връзка — отвърна Мораг.
Усетих, че се опитваше да прикрие страха в гласа си.
— Голяма стрелба ще падне — каза Балор и се ухили, изричайки на глас желанието ми.
Сега бях висок близо четири метра, целият покрит с метал, а оръжието, което държах, ме превръщаше в неудържима сила.
Лещите на тенеца потъмняха, когато водата се оттече и в зрителното ми поле се появи яркият процеп светлина, когато вратите започнаха да се отварят.
— Ние ще прикриваме със стрелба и ще се придвижваме напред, докато намерим на Мораг място за свръзка — казах аз.
— Няма да ни се размине безнаказано — каза Езичника.
„Какво от това“, помислих.
Мадж извади от главата на тенеца тънка дръжка с вградена камера, а ние се отдръпнахме встрани от отварящата се врата. Камерата надникна покрай нея, за да види какво ни очаква. Образите се появиха върху вътрешните ни дисплеи. Бяха събрали набързо войници, които да служат като барикада, опасваща по широчина големия товарен пристан. Видях огромен брой каски. Успях да преброя два релсотрона върху стативи и нещо, което ми заприлича на ракетна установка. Освен това, зад войниците, имаше някакво превозно средство на шест колела със свален корпус, а върху шасито бяха монтирали плазмено оръдие. От двете страни на пристана се спускаха метални скелета. Мадж не можеше да ги покаже от добър ъгъл, но ние предположихме, че ще ги използват като позиции за стрелба от височина. Освен това по покрития с конденз бетонен таван имаше метални релси, които изчезваха в мрака и по които вероятно се движеше кран. Може би щяха да използват крана като допълнителна оръдейна платформа, но беше разположен толкова навътре, че малката камера не можеше да го заснеме добре. Но най-много ме тревожеше застаналият зад войниците уокър.
Веднага щом между вратите се отвори малък процеп, започнаха да стрелят по нас. Искаха да използват рикошетите за нанасяне на поражения. Леко се олюлявах от попаденията върху бронята на тенеца.
— Готови ли сте? — попитах, изгубил търпение, тъй като изгарях от желание да стана част от това.
Четирима потвърдиха. Балор нищо не каза. Набелязахме целите и Рану хвърли вътре многоспектърна димна граната. Когато видяха дима, стрелбата им се усили. Влязохме в бурята от изстрели. Вкарах мъстител в действие. Докато димът постепенно ме скриваше, видях как Балор започна да се катери по скелето отляво.
Стрелях напосоки, не получавах никаква информация от датчиците, а софтуерът за определяне на мишените ми показваше само местоположението на плазменото оръдие. Заглушителите отрязваха почти непрестанния свръхзвуков гърмеж на нашите мъстители и канонадата на плазменото оръдие, като по този начин успявах да се насладя на музиката от разкъсване на метал и човешки писъци.
Излязохме в редица от димната завеса, а тенецът на Мораг остана зад нас. Сигурно сме приличали на разгневени божества. Автомобилът, върху който беше поставено плазменото оръдие, полетя във въздуха, разкъсан на части от стрелбата на моя мъстител. Пренасочих огъня към уокъра, олюлявайки се назад, когато върху мен попаднаха изстрелите от двойката скорострелни релсотрони. Рану и Мадж, които бяха поразили своите цели, сега ми помагаха в стрелбата срещу уокъра, а Езичника обсипваше с куршуми войниците на барикадата. Разположените зад тях други войници политаха във въздуха, поразени от откосите на релсотрона. Други просто се разпадаха. Но можех единствено да изпитвам презрение към тях.
Зад нас Балор напредваше по лявото скеле, като стреляше по войниците от неговата и от противоположната страна. Чудех се дали охраната беше имала време да си състави мнение относно обляното в кръв чудовище, което се приближаваше към тях. От своя гранатомет Балор изстреля няколко гранати, които се взривиха над скелетата с помощта на неконтактни взриватели. Видях димящите тела, които падаха от високо.
Изстрелът на плазменото оръдие беше толкова силен, че паднах на коляно, а Мадж политна назад. Тупна по задник, а при удара в бетонния под се разхвърчаха искри. Стрелбата беше станала много ожесточена. Нещо не беше както трябва. Не можех да разбера откъде идваше. Във вътрешността на пристана успях да различа мигащата светлинка на зараждащия се дулен пламък. Приближаваше се бързо, осветявайки целия тунел. Успях да регистрирам блещукащия плазмен откос, който идваше към мен и описваше нещо като ленива дъга. Опитах се да го избегна, но си дадох сметка, че с тенеца не можех да се движа толкова бързо. Удари ме в рамото, което избухна в пламъци, които прогориха титаниевата броня. Стори ми се, че усетих горещината. Опитах се да отвърна със стрелба, но се олюлях от удара на тежко пострадалия, но все още държащ се на краката си уокър.