На релсите на покрива се появиха два тежкобронирани оръдейни купола. Във всеки имаше по едно 30-милиметрово въртящо се оръдие. Вляво имаше още и плазмено оръдие, а вдясно — 20-милиметров релсотрон. Червени светлинки мигаха на вътрешния ми дисплей и ме предупреждаваха за опасността от нарушаване целостта на бронята на моя тенец.
— Порт! — изкрещя Езичника по мрежата за свръзка.
Тенецът на Мораг се придвижи към някакво табло на стената. Зад мен Балор скочи от скелето, защото мястото, на което беше седял, беше напълно унищожено от градушката от 30-милиметровото оръдие.
Прозорчето на мрежата светна отново. Не можах да разбера какво става, но видях нещо като коридор от черно стъкло. Баба Яга препускаше по него с такава скорост, че имах чувството, че тя по-скоро стои на едно място, а виртуалната действителност около нея се движи. Аз ту обстрелвах напразно уокъра с подавящ огън, ту изтръгвах искри от тежковъоръжения купол.
Изведнъж стрелбата и от двата купола секна. Видях как четирите оръдия се завъртяха към уокъра и откриха огън срещу него. Изглеждаха страховити и безпощадни и уокърът стана на парчета. Прекратих стрелбата и се наслаждавах на гледката, без да обръщам внимание на куршумите, които отскачаха от бронята на тенеца, като оставяха по нея вдлъбнатинки и резки. 30-милиметровата високоексплозивна бронебойна граната ме върна към действителността. Огледах се да видя откъде беше изстреляна и зърнах един от охранителите да тича към някаква врата, която вероятно водеше към вътрешността на съоръжението. Откосите на релсотрона го свалиха на земята и тялото му се плъзна напред, остъргвайки пода.
Тенецът на Мадж се добра до дясното скеле, куршумите от леките оръжия хвърляха искри при удара с бронята, но той успя да събори част от конструкцията и седящите на него войници се изтърколиха на бетонния под. В сляпата си паника един от тях дотолкова се доближи до мен, че успях да го прегазя.
Напредвахме, като прекрачвахме или ритахме преградата от дървени палети и други боклуци, която бяха поставили пред нас. Отдясно имаше редица прозорци от дебела пластмаса, зад които имаше складови помещения. Оттам на пресекулки долитаха изстрели. Прозорците се разпаднаха на големи пластмасови парчета, когато заляхме тази зона с мощна стрелба, унищожавайки всичко наред — от хранителни запаси до скъпо струващо оборудване за научни цели. Част от складовете полетяха във въздуха, когато взривихме запалителната смес, а в друг участък натрупаните боеприпаси започнаха да гърмят. Дори и да имаше опит за съпротива, тя или беше напълно неутрализирана, или хората се бяха оттеглили навътре в сградата. Дълбоко в себе си се надявах, че бяхме уцелили мястото, но изтласках тази мисъл. Не ми пукаше.
Изпратих Мадж и Рану да проверят какво имаше в тунела. Заедно с Езичника огледахме зоната, в която се намирахме. Видях, че на дисплея ми премигва светлинката за боеприпасите.
Зачудих се кога бях изстрелял всички патрони на релсотрона „Мъстител“. Тенците на Мадж и Рану се върнаха на бегом.
— Няма нищо — каза Рану по мрежата за тактическа свръзка.
Кимнах; главата на тенеца изимитира движението ми.
— Слизайте — казах, докато Балор дотича до нас и падна на коляно, насочил оръжието си към горящата складова зона.
Главите на белязаните от битката тенци се отметнаха назад, а бронята на гърдите се разцепи и се отвори настрани. Извадих двата крака от „пантофите“, измъкнах ръцете от ръкавиците и се наведох напред, изваждайки жаковете от портовете на тила. За малко да падна, докато се опитвах да се нагодя отново към нормалния си ръст от метър и осемдесет. Беше непривично за мен. И аз като всички други бях целият потен и се задъхвах, но освен мен само Балор се беше ухилил.
Стъпих в локва кръв. Изгледах я за момент, или може би по-дълго време, а после изпратих кодирана заповед до моя тенец да отвори двата тайника. Зейнаха прозорчета в двете бедра. Изумих се от това, че ранените не издаваха никакъв звук. Явно добре се бяхме постарали да не оставяме ранени. От единия тайник извадих автомата „Бенели“ и набързо го сглобих. От другия — голяма чанта и патрондашите с резервните боеприпаси. Другите правеха същото, освен Балор, който ни прикриваше, и Мораг. Тя гледаше касапницата около себе си с празен поглед. Не можеше да разбере ставащото, нито нейното участие в него. Бях виждал това и преди. Бях почувствал същото преди време, но сега нито една частица от мен не можеше да прояви съчувствие. Кой не би поискал подобно нещо? Че то си беше като върховното проявление на абсолютната власт.