Не че исках да го застрелям; просто не виждах разлика в това, дали ще бъде един повече, или по-малко.
— Не… не, моля ви, недейте… — успя да каже, преди да падне на колене.
Само това ми липсваше, да изпадне в хистерия.
— Тогава може би ще ми помогнеш? — попитах. — Нямаме много време, затова, ако видя, че ми губиш времето, ще трябва да те убия и да избера друг, ясно?
Гласът ми прозвуча равно и съвсем разумно. Той кимна, облян в сълзи.
— Когато извършвате процедури по него ето тук — казах и потупах операционната маса, на която седях, — с какво го упоявате?
— Веднъж дневно храним това нещо със специална храна от изкуствени протеини. Когато искаме да извадим нещото навън, добавяме към храната програмирани нанити. Те влизат в кръвообращението му и изпращат сигнал, който отключва някакъв инертен транс, който сме програмирали в биологичните системи.
— Ако още веднъж го наречеш нещо, лично аз ще те застрелям — изрева Мадж.
Вдигнах ръка. Погледнах Грегър. Седеше неподвижно и зяпаше Балор, а главата му се движеше едва забележимо, докато изучаваше почти неузнаваемия киборг. Вече не можех да се правя, че не забелязвам сходството между моя приятел и Тях. Дали гледах Грегър, или само външния облик на онова, което Нинджата беше превърнал в своя жертва? Нямах отговор.
— Можем да се опитаме да поговорим с него — предложи Мадж с тон, който издаваше, че самият той не вярва, че това ще има ефект.
И аз не смятах, че ако го направим, също ще помогне кой знае колко.
— Пуснете го — каза Балор.
Аз отново не обърнах внимание на думите му, а погледнах уплашения до смърт учен, който стоеше на колене пред мен.
— Какво правите, ако той се измъкне оттам? — попитах.
— Няма начин; стаята за изолация… — добави, овладявайки доста по-добре риданията.
— Ясно, разбрах — раздразнен, го прекъснах. — Но сигурно имате резервен план, ако това се случи. — Той се замисли. — Ще трябва да мислиш по-бързо — казах и размахах мастодонта към него.
— Зареждаме подкожни спринцовки със същия онзи нанитен серум и го инжектираме с него.
— Прекрасно. Мадж, помогни на този приятел да намери серума и инжекционните пистолети — рекох.
— Ще го пуснеш да излезе? — попита Балор.
Вълнението в гласа му се доближаваше до сексуална възбуда.
— Но не за да си играете — казах аз. Той се изсмя презрително. — Рану, премести останалите заложници в другия край на стаята.
— Не можете да ни оставите тук, ако отворите онази стая! — изкрещя нечий властен женски глас.
Обърнах се и видях твърдото лице на жена на средна възраст, облечена в бяла престилка, която ме гледаше почти без страх.
— Ще се наложи да избирате между това и куршум в главата — отвърнах.
Тя беше права: не ми трябваха в стаята, но нямах избор, защото имах нужда от своите стрелци тук и сега.
— Мораг, Езичник? — извиках.
Видях в мрежата как те се промъкваха из горящите развалини на някаква постройка от обсидиан, която ми заприлича на храм. Събираха парченца, на които бяха изписани загадъчни знаци, които се движеха. Зад тях виждах дима, който се вдигаше от останките на няколкото сенки, подобни на привидения с качулки.
— Тъкмо се канехме да… — започна Езичника.
Иконката угасна, а после се появи статично електричество от прекъсването на връзката. Обърнах се към Мораг и Езичника, които седяха на пода, подпрени на стената. Тялото на Мораг се тресеше и тя изпадна в гърчове, а от очите и ушите й плъзнаха струйки кръв. Завъртях се от другата страна на масата и опрях мастодонта в главата на учения пред мен.
— Какво е това? — попитах гневно.
— Не знам! — изписка той, като очевидно беше изпаднал в ужас и очевидно казваше истината.
Завъртях се на другата страна и насочих пистолета към жената, която се беше осмелила да проговори. Тя гледаше право в мен.
— Ти! Какво, по дяволите, стана с тях?
— Нали няма да застре…
Мастодонтът гръмна, а главата й се пръсна по плота от неръждаема стомана. Както можех да очаквам, заложниците започнаха да пищят.
— Млък! Млъкнете! — изкрещях аз, но нямаше смисъл.
Гледах пленниците и търсех да открия сред тях някой свързочник или хакер.
Езичника даде признаци на живот и веднага се обърна към Мораг. Свърза някаква жица от неговите жакове с нейните. Гневът от това повтарящо се насилие ми припомни онова, което се беше случило, когато Посланик се опита да й прехвърли цялата информация, която беше изкопчил.