— Езичник, какво става? — попитах, без да свалям револвера.
Рану се опитваше да успокои заложниците, като изтика странния, твърде чувствителен млад мъж обратно при другите с лице към стената. Мадж държеше два инжекционни пистолета в едната ръка и някакви доста внушително изглеждащи подкожни игли в другата. Гледаше Мораг със зяпнала от шок уста. Балор не сваляше поглед от Грегър. Мрежата продължаваше да показва статични смущения.
Мораг се събуди с писъци. Очите й се отвориха и бяха пълни с кръв. На мрачното и изпито лице на Езичника беше изписан ужас.
— Добре ли си? — попитах. Мораг завъртя главата си към мен. Нищо не каза, но се опита да махне кръвта от очите си. Обърнах се към Езичника: — Какво стана?
Той само поклати глава и погледна към Мораг. Рану беше до нея и преглеждаше очите и ушите й. Ядосан, аз върнах револвера в кобура, свалих автомата от ремъка и го насочих към заложниците, които се изнервяха все повече с всяка минута.
— Джейкъб, ако ще го правим, трябва да стане сега — каза Мадж.
Всичко се разпадаше: Мораг беше пострадала, Рану се разсейваше, Балор правеше каквото си знаеше, а Езичника беше изпаднал в шок.
— Езичник. — Не ми обърна внимание. — Езичник! — извиках. Той ме погледна. — Ела тук и ги дръж на прицел. — Погледна ме за момент, но без да ме разбере. — Веднага! — изкрещях команда, която беше проехтявала хиляди пъти на военните плацове и която беше до болка позната на всички подофицери.
Езичника излезе от вцепенението си и ме замести. Обърнах се и хванах инжекционния пистолет, който Мадж ми беше подхвърлил. Подкожната игла приличаше по-малко на игла и повече на стреличка от гаусово оръжие. Проверих пистолетите. Бяха свързани с компютър и наистина представляваха гаусови оръжия. Предполагам, че се нуждаеха от скоростта, за да проникнат в кожата на, в неговата — тутакси се поправих — дебела кожа или каквото там минаваше за кожа в неговата драстично променена физиология.
— Балор, дръпни се от стъклото — извиках, но той не ме чу. — Балор! — И този път не проработи. — По дяволите. — Обърнах се към ужасения учен, който ми беше дал информацията. — Хей, ти, отвори вратата и след това се върни обратно в ъгъла при другите.
Той започна да протестира, както и някои от заложниците.
— Млъкнете! — извика Езичника.
Все още звучеше уплашен. Нямах време да мисля какво се беше случило в мрежата.
— Казах веднага! — извиках на учения и завъртях инжекционния пистолет към него.
Той се изправи и изтича до контролното табло. Няколко от заложниците му изкрещяха да не го прави. Езичника отново им се развика. Грегор беше видял, че ученият се приближи към контролното табло, и беше заел позиция до вратата на своята изолираща камера. Балор се обърна и продължи да го гледа, но за щастие, беше извън обсега на нашите оръжия.
— Рану, ако си готов, можеш да дойдеш при нас, нужен ми е още един стрелец — казах.
— Ще изведа Мораг от тук — отвърна той.
Искаше ми се аз да бях помислил за това. Чу се свистенето от разхерметизирането на вратата и в следващия миг тя се отвори. Изкривеният силует на Грегър застана на изхода в контражур на острата ивица светлина от неговата килия. Прекрачи прага. Неволно се отдръпнах назад. Той отвори устата си и изпищя. Приличаше на звука на кулите от моя сън, но Грегър не пееше, а беше ядосан, и звукът, който издаде, беше примесен с много човешки гняв. Двамата с Мадж стреляхме. И двамата уцелихме. Грегър сякаш не реагира на ударите. И двамата с Мадж хвърлихме инжекционните пистолети и се оттеглихме назад, изваждайки и насочвайки собствените си оръжия към него. Заложниците се разпищяха и независимо че Езичника беше насочил към тях лазерна карабина, се втурнаха един през друг към изхода.
Балор явно реши да се забавлява. Извади тризъбеца и съвсем умишлено тръгна към Грегър. Той замахна. Дори движенията му бяха нечовешки, странната му походка наподобяваше повече Тяхната, отколкото нашата. С една ръка Балор го ръгна с тризъбеца. Промуши Грегър в гърдите, въпреки че той изобщо не реагира. Приклещи го в ъгъла до отворената врата. Изрева и скочи във въздуха, като се приготви да забие ноктите на свободната си ръка в хванатия натясно хибрид.
Видях как ноктите на Грегър се удължиха и се втвърдиха и накрая се превърнаха в трийсетина сантиметрови черни остриета. С дясната си ръка Грегър сграбчи дръжката на тризъбеца и я блъсна навън, изтръгвайки я от собствената си плът. А лявата му ръка се движеше със скорост, която бях виждал само веднъж преди това, в нощта, когато Грегър беше станал жертва. Той хвана Балор за китката с лявата си ръка и пусна тризъбеца, като замахна нагоре с ноктите на дясната ръка. Ударът разкъса здравата броня по корема и гърдите на Балор, като за момент спря, а след това промени посоката. Грегър го раздра с такава сила, че Балор се строполи на операционната маса.