Но когато Грегър се нахвърли върху него, Балор веднага се изправи на крака. Замахна с ноктите първо на едната, а после и на другата ръка. Откъсваше цели ивици от кожата на Грегър, а отдолу се подаваше черната течност, която веднага започваше да зашива раната и да възстановява откъснатата плът. Мисля, че в този момент престанах да вярвам, че приятелят ми беше жив и че гледах нещо друго освен извънземно, което носеше върху себе си изкривената и измъчена плът на тялото на Грегър. Сякаш някой го беше издълбал отвътре. Пуснах автомата, като го оставих да виси на ремъка си, и извадих тайлъра, като го протегнах напред с две ръце за по-голяма точност. Щях да убия това посмешище, а след това и всички шибаняци, които работеха тук. Не ми пукаше дали подкрепленията щяха да ме заловят; щях да избия също и колкото се може повече от тях.
Балор отново беше запратен срещу стената от неръждаема стомана. Изви от болка, когато ноктите на извънземното се забиха в хълбока му и го забучиха на стената. Тъкмо щях да стрелям, когато някой изби пистолета нагоре и Мадж изведнъж застана пред него.
— Какво правиш? — извика.
— Това не е той! — изкрещях в лицето му, опитвайки се да се освободя.
Грегър се олюля назад без причина. Балор се възползва от момента и го изтласка още по-навътре, като не преставаше да дере лицето му. Всеки път, когато разкъсваше изкривените му черти, черната течност започваше да зашива наново плътта, а после ноктите на Балор отново я разкъсваха. Грегър се строполи на пода. Свалих пистолета, защото бях сигурен, че Балор щеше да го убие вместо мен, но изведнъж Грегър замахна. Ударът запрати Балор във въздуха толкова високо, че счупи една от висящите лампи, удари се в тавана, после отхвръкна от стената и накрая тупна на пода.
Грегър се изправи, но се олюля на краката си, докато чертите на лицето му се възстановяваха. Балор стана и започна да пристъпва към Грегър. Когато го наближи, Грегър замахна с левия си юмрук със смайваща бързина. Сграбчи го за лицето, вдигна го от земята и го запрати във въздуха, като този път той полетя през масата и се удари в стената толкова здраво, че остави вдлъбнатина в нея със солидни очертания.
Балор запрати металната маса настрани и отново се изправи. Грегър пак замахна, но след това седна грубо на земята. Очите му бяха все същите черни езера, но на лицето му се изписа объркване. Балор тръгна към него, вероятно решен да приключи вече с това. Мадж ме пусна.
— Недей! — изкрещя той на Балор.
Зачудих се защо Мадж беше извадил своя калашников. Балор не му обърна внимание. С ужас гледах как Мадж подпря автомата на рамото си и изстреля три откоса, от които морското чудовище се заклати. Балор спря и се обърна към Мадж. Беше бесен. Не приличаше на човек. Клепачите на Грегър трепнаха и се Затвориха над черните езера, а после се свлече на земята. Мадж свали димящия калашников. Преглътна, преди да се обърне, и избяга от стаята. Балор хукна след него, но знаех, че няма никакъв шанс да догони киберкраката на Мадж.
Застанах над неподвижното тяло на хибрида, без да пускам тайлъра. Насочих към него лазерния пистолет. Сега, когато беше в безсъзнание, докато и последната от раните му се затваряше, той изглеждаше почти умиротворен. Сега много повече приличаше на моя приятел.
— Значи, дойдохме чак до тук само за да го застреляш — каза Рану от вратата.
Аз свалих пистолета.
— Как е Мораг? — попитах.
— Вече е на крака — отвърна той.
— Добре, отиди да успокоиш Балор, нали и двамата сте воини, измисли някоя глупост. Доведи Мадж обратно при мен; ще ми трябва помощ да изнеса Грегър.
Той кимна и излезе от стаята. Чух приглушения му глас по мрежата, докато се опитваше да се свърже с Балор. Обърнах се към Езичника, който продължаваше да не изглежда добре.
— Езичник, искам да блокираш каквото е останало от системите им за връзка и да неутрализираш охраната, ясно?
Той кимна. Трябваше да се махаме, и то бързо.