— О, да.
Баба Яга май беше отегчена.
— А после? — попитах нетърпеливо.
— Акостирахме в Атлантида — каза тя.
— Какво! Защо? — попитах.
Дали не ни бяха заловили?
— Защото това е най-разумната тактика за момента. Никога няма да им хрумне да ни търсят тук — обясни Мораг с тон, който ме наведе на мисълта, че повтаря нечии думи.
— Балор ли го предложи? — попитах с недоверие, но като че ли в това имаше някакъв идиотски смисъл.
Проблемът беше, че рано или късно, щяха да съставят достатъчно интелигентна програма и да използват достатъчно интелигентен анализатор на изображения на данните от разузнавателните сателити, и щяха да се досетят какво се беше случило и да ни проследят до „Планинска принцеса“.
— Приятел, не се засягай, но ти не беше ли в изолация? — попитах Грегър.
Той кимна.
— Не бива да си играя с другарчетата — рече.
— Значи, все пак си ти, а не извънземното?
— И двете. Ние изпратили мен, защото аз бих бил най-подходящ да общува с ваши.
— Какво се случи?
— Ами нали ти казах. Другата ми половина на практика колонизира тялото ми. Така че в момента гледаш първия хибрид между нас и Тях.
— А кой контролира нещата? — попитах.
— В момента никой, но обикновено и двете страни. Виж, има някои промени въпреки това, което виждаш. Ние напълно сме се сраснали. — Това никак не ми хареса и сигурно го беше разбрал по изражението ми. — Няма страшно, човече. Може би не това исках да постигна в живота си, но нямаше да доживея, за да дойдеш и да ме избавиш от пленничеството ми, ако я нямаше онази друга страна.
— Значи ли това, че си Грегър? — попитах.
Той поклати глава и добави:
— Но вероятно ще е по-лесно, ако ме наричаш така.
Отпих отново от уискито. На масата се беше появила кутия с цигари. Извадих една и я запалих. Беше приятно да видя, че Мораг проявяваше разбиране към начина ми да се справям със сложните ситуации или поне с навика ми да отлагам да се справям с нещата.
— А защо пожела да се сраснеш с моя приятел? — попитах нещото.
Видях как, докато казвах това, очите на аватара на Грегър се присвиха едва забележимо. Мораг поклати глава с отвращение. Грегър ме погледа известно време, преди да отговори.
— То се опитваше да общува с нас — каза. Значи, Езичника е бил прав. — От нас Те не са видели нищо друго освен насилие, затова Те предполагат, че нашето общество се гради върху насилието, което донякъде е така. Но също така предполагат, че най-големите насилници са водачите ни, което не е лишено от основание.
— Затова Те преследват войниците от специалните части — казах с разбиране. — Но какво искат Те?
Само че вече знаех отговора.
— Мир — отвърна Грегър.
Замислих се над това, докато си дръпнах от цигарата. Огънчето светна по-силно — въпреки всичко, бях впечатлен.
— А как да сме сигурни, че казваш истината? — попитах.
— Като се довериш — рече Баба Яга. — Което най-вероятно значи, че работата ни е спукана — добави горчиво.
— Аха, ами да вдигнат ръце тези, които смятат, че си човешко същество? — казах и вдигнах ръка, въпреки че си давах сметка, че се държа като кретен.
— Да вдигнат ръце онези, които смятат, че си задник — предложи Баба Яга. Свалих ръката. — Виж, реших, че е по-добре да извикам теб, отколкото Мадж, за да помогнеш да върнем обратно твоя приятел. Но се оказа, че май ще трябва теб да убеждаваме.
— Изненадана ли си? През по-голямата част от съзнателния ми живот тези неща се опитват да ме убият. Ако сгрешим и се доверим на нещото в главата ти и на господин Ожених-се-за-извънземно — тук Грегър се усмихна горчиво, — можем да предадем планетата на Тях и направо да изтрием човешкия вид от лицето на Земята, даваш ли си сметка?
— Да — каза тя.
— Наистина ли? Защото ти много прибързано се довери на извънземното, а повярвай ми, нямаше да го направиш, ако беше видяла онова, което сме виждали ние.