— Значи, нямам право на мнение, защото не съм ходила на война ли? — попита тя.
Грегър гледаше размяната на реплики, като че ли присъстваше на тенис мач. Неизменната му усмивка започваше да ме изнервя.
— Какво искаше Ролистън от теб? — попитах го, пренебрегвайки въпроса на Мораг.
— Дълго е за обясняване, а и предпочитам да го разкажа пред всички — рече Грегър. — Освен това от доста време не съм обиждал Мадж; изобщо не се съмнявам, че си проявил немарливост в това отношение.
— Немарливост? Извънземното да не върви в комплект с речник? — казах, осъзнавайки, че отново разговарях със стария си приятел. Обърнах се към Баба Яга, която все още беше ядосана. — Защо вече не приличаш на вещица? — попитах.
— Напротив, приличам, обаче реших, че така ще е по-лесно за Грегър — каза тя, стиснала зъби.
Почувствах студенината в гласа й, затова пак се обърнах към Грегър.
— Правилно ли предполагам, че ти все още си упоен? — казах. Той кимна. — И ще се държиш прилично, когато се събудиш? — Той поклати глава. — Няма ли?
— Затова сме тук — каза Баба Яга, изгубила търпение.
— Когато разбраха, че някой напада лабораторията, ме програмираха да отвърна на нападението.
— Програмираха? — изумих се аз.
— Викария беше прав: Тяхната физиология наистина се дължи на естествен нанит. Тяхната технология и биология са едно — каза Баба Яга.
— А Кликата разработи биологичния интерфейс — допълни Грегър. — Те използваха примитивни бионанити, за да препрограмират моята биология — продължи той.
В този момент разбрах, че войната беше свършила. Трябваше само да освободим въпросните нанити и да Ги програмираме да ни оставят на мира. Освен ако истинските агресори не бяхме ние.
— Кликата ли? — попитах.
— По-късно ще ти обясня — ми каза Баба Яга. — Все още имаме от приспивателното, а двамата с Посланик се опитваме да намерим начин да изключим сигнала за убиване.
— Защото, ако не го сторите, ще се събудя и ще избия всички ви, но най-напред онова грамадно копеле, което прилича на риба — каза Грегър със смущаваща деловитост в гласа.
— А как успя да дойдеш тук? — попитах.
— Заради портовете, които все още притежава, а извънземното се е свързало с тях и позволява движение на данни в двете посоки — отвърна Баба Яга. — А сега си тръгвай, че имаме още работа.
Грегър ми намигна.
— Путка — казах си, имайки предвид Грегър, и се събудих.
Чувствах се като лайно. Ама наистина много зле. Изпитвах слабост, много ми се гадеше, а по кожата ми имаше силно зачервени петна. Имах нужда от още от хапчетата на Татенцето, и то веднага. Макар и съвсем леко, усещах почти непрестанното помръдване на помещението, в което се намирах, и това не ми помагаше много с гаденето.
Лежах върху занитена за пода сгъваема койка. От лявата ми страна — пардон, ляво на борд — стената описваше дъга, което ме наведе на мисълта, че се намирахме на кораб, близо до корпуса, а съдейки по звука, и под ватерлинията. Стените бяха от необлицована стомана. Вероятно се намирах в един от трюмовете за контрабанда на „Планинска принцеса“. Огледах се и видях още няколко койки, както и различни части от разпръсната наоколо екипировка. Забелязах отвор, който водеше към отделена част на трюма. Някой го беше затулил, като беше провесил протъркано сиво одеяло, но въпреки това отстрани се процеждаше светлина. Освен това оттатък дочувах нечии гласове.
— Не мисля, че идеята е добра — каза Мадж, докато преглъщах още няколко от специалните хапчета на Татенцето — болкоуспокоителни и средно силен наркотик, колкото да се вдигна от леглото.
Забелязах, че кожата ми беше покрита с червени рани. Започваха да кървят веднага щом нещо се допреше или отъркаше о тях. Видях, че бяха превързани — възможно най-добре, предвид обстоятелствата.
— Мораг няма да го буди, докато не се увери, че сме в безопасност.
Рану тъкмо успокояваше Мадж, докато аз се затътрих към провесеното върху отвора одеяло.
Почувствах познатото подръпване върху тила, пресегнах се и издърпах жака; когато погледнах надолу, видях кабел, който стигаше до другото помещение. Ето това беше връзката, с чиято помощ бях проникнал в безопасното обкръжение на Грегър. Едва доловимото люлеене на огромния руден танкер караше стомаха ми да се обръща. Опитах се да подавя повдигането и ми се дощя да си запаля цигара.