— Рану, възхищавам се на вярата ти, но не съм убеден, че тя ще му попречи да ме разкъса на парченца — поде Мадж.
— Аз ще отмъстя за теб — каза Балор с огромно задоволство.
— Много ме успокои — Мадж спря за момент. — Ти… ти май наистина нямаш търпение, а?
Опитах се да отметна одеялото настрани, но успях само да го смъкна изцяло.
— Какво правиш? — попита смаяният Мадж.
Олюлявайки се, преминах в съседното помещение. Балор, Рану и Мадж стояха в полукръг около нещо, което приличаше на високотехнологичен стъклен ковчег, овързан на кръст с два ремъка. Беше закрепен неподвижно върху два работни плота. Успях да разпозная преносимия реанимационен кувьоз. Приличаше на онзи, който използваха Лешоядите, както ние, военните, доста неблагодарно наричахме лекарите на бойното поле, които по нечие нареждане сваляха киберприспособленията от ранените и убитите. Този тук беше приспособен за биологично опасни материали, въпреки че не можех да си представя как щеше да удържи Грегър, ако се ядоса. Мораг и Езичника се бяха облегнали на най-далечната подпорна стена, вдясно от мен — пардон, дясно на борд. И двамата бяха изпаднали в транс — видях жиците, които излизаха от тиловете им и се свързваха с кувьоза.
Подпрях се на вратата, опитвайки се с мъка да си поема въздух. Не помня да се бях чувствал толкова слаб. Мадж погледна назад. Той държеше на прицел кувьоза със своя калашников. Рану беше насочил натам гаусовата карабина, а Балор премяташе на рамо своя комбиниран гранатомет „Призрак“ и разпъваше тризъбеца.
— Имаш ли цигара? — попитах Мадж.
— В момента съм малко зает. Балор, не мислиш ли, че автоматът е по-подходящ за целта от скапаното ти риболовно копие?
Дори Рану гледаше подозрително два и половина метровия, силно видоизменен киборг. Балор се ухили.
— Добре, събуждаме го — каза Мораг.
Стори ми се, че гласът й излезе от тоягата на Езичника, която лежеше в скута му.
— Сигурни ли сте, че е готов? — изненадващо попита Рану.
В отговор прозрачният капак на кувьоза започна да се плъзга надолу. Рану и Мадж се стегнаха още повече, докато Балор продължи да гледа с неприкрито въодушевление. Отвътре излезе дим, който можеше да бъде кислород или някакъв друг газ. Помислих си, че ако нещото-което-някога-е-било-Грегър щеше да ме убива, по-добре да изпуша една цигара и дори да пийна нещо, ако имаше какво. Реших да не казвам на Мадж за съкращението НКНЕБГ; не вярвах някой друг да ми благодари, дори и да им кажа. Обърнах се и се върнах при койката си.
— Полека, полека. Внимателно! — изкрещя Мадж зад гърба ми.
Зачудих се дали им беше хрумнало, че насочването на пушки и допотопни пронизващи оръжия може да предизвика у него желание да се бие или да побегне. По-скоро не. От съседното помещение до мен достигнаха заповеди, изкрещени на висок глас и звук от тътрене на крака, а в същото време успях да намеря цигарите си и се зарадвах на манерката на Мадж. Може би в нея имаше водка, но със сигурност щеше да е качествена, пък и винаги съм смятал, че руснаците и шотландците имат много общо помежду си.
— Грегър, добре ли си? — каза Езичника.
Стори ми се, че се старае гласът му да прозвучи успокоително, но вместо това на мен ми прозвуча като че ли говори на малко дете. Ако аз бях опасен хибрид между човек и извънземно, щях много да се разсърдя, ако някой ми говореше с такъв тон.
— Хей, я се успокойте… Балор? Балор! — този път беше Мораг.
Замислих се дали да не грабна пистолета, но се олюлях и реших, че мога да застраша някого, вместо да помогна. Изведнъж силно ми се догади. За щастие, зърнах кофата наблизо и успях да стигна до нея, преди да избълвам нещо, което приличаше на жлъчка и кръв. В съседното помещение чух звук от отривисто движение и нечие глухо ръмжене.
— Мирен! — каза Мораг.
По същия начин баща ми се караше на някое зло куче. Сигурно го казваше на Балор. Изплюх остатъка от повърнатото и се изправих на крака. Имах усещането, че вътрешностите ми загниват. Изплакнах устата си с водка и отново се изплюх в кофата, преди да ударя още една яка глътка. Задържах течността, въпреки че ме изгаряше. Но не можах много да се отърва от неприятния вкус.
— Балор, мога ли да те помоля да не предизвикваме потенциално опасна извънземна форма на живот? — попита Мадж. — Успя да отмениш заповедта за унищожение, нали, сладурче? — добави той.