— Не мисля, че е толкова просто; той няма някакво определено гражданство. Водят го за играч на много високо ниво, бизнесмен без определен ресор. Ролистън върши мръсната работа, а Кронин движи организационните дела.
— Значи, бихме могли да предположим, че този тип е от най-добър сой? — рече Мадж.
Грегър кимна. Нещо ме смути — главата му сякаш подскочи като еластична топка.
— Те ли започнаха войната? — попитах.
— Май да.
— Защо?
— Не знам.
— А ти за какво им беше? — попита Мадж.
— За Тяхната технология — отвърна Грегър. — Аз бях опитно зайче, след това доброволец и накрая се превърнах във фабрика за производство.
— За военни цели ли? — поинтересувах се аз.
Грегър сви рамене. Но и в това движение имаше нещо смущаващо. Замислих се дали той изобщо притежаваше това, което нормално бихме нарекли скелет.
— Може би, но според мен голяма част от членовете на Кликата са много стари и болни.
— Искат да използват Тяхната течност… или каквото е там биологично вещество, за да се подмладят и да удължат живота си ли? — предположи Мадж.
— Възможно е — рече Грегър.
Изведнъж ми хрумна ужасяваща мисъл и я изказах на глас:
— Техните оператори — Ролистън, Сивата дама и тям подобните — те напомпани ли са с Тяхна технология?
— Не знам. Не е изключено. Изглеждат нормални, така че, ако са напомпани, вероятно е с много по-съвършена технология от моята.
— Не искам да обиждам вашия приятел, обаче той не бърза да ни каже истината — обади се Балор.
За първи път се намесваше в разговора. През цялото време само беше зяпал Грегър, който сега извъртя бързо главата си, за да погледне едноокия пират.
— Ами бях доста зает с това да правят опити с мен — каза Грегър с равен глас.
— Обаче призна, че те могат да те програмират — рече Бък.
Гиби леко се смути.
— Аха, с мен действат малко по-грубичко, отколкото е обичайният им начин за контролиране — каза Грегър.
Изправих се в стола си, изненадан от това прозрение. Замислих се за момент.
— Мен никой не може да ме програмира, мамка му — рече Балор.
Грегър го погледна право в окото и каза:
— Нали си служил в армията.
Той явно не си даваше сметка, че Балор много държеше да му засвидетелстват уважение.
— Нима? — рече Балор. — Нямах чувството, че това правя…
— Добре, обаче всички ние служихме — казах. — Освен Мадж.
— Но това не означава, че вече не могат да го контролират или че все още не е под техен контрол — прибави Балор.
— Не е — намеси се Мораг. — Вече се погрижихме.
— Тогава кой командва — човекът или извънземното? — попита Гиби.
— И двете — отвърна Грегър. — Повярвай ми, аз съм много по-мотивиран от вас да остана господар на себе си и да се разправя с Кликата.
— Освен това — рекох, — ако той продължава да работи за тях, защо още не са дошли? Защо ще ни оставят на мира?
— Да се разправим с Кликата ли? — попита Бък. — И как точно ще стане това, ако наистина са толкова могъщи, колкото разправяш?
Разумна забележка.
— Не знам — рече Грегър. — Но трябва да побързаме, защото те ще искат да си ме върнат и със сигурност не могат да си позволят да се разчуе за моето съществуване.
— Ами тогава да направим така, че хората да разберат — замислено каза Мадж.
Езичника също го погледна умислено.
— Трябва да пуснем „Бог“ — изведнъж се обади Мораг.
Езичника моментално излезе от унеса си.
— Не сме готови.
На лицето на Мораг се изписа раздразнение, което сякаш казваше „Пак ли започваш“. Отпих от уискито, което бях сипал във войнишкото си канче. Мадж беше извадил от някъде бутилка свястно уиски. Май го пазеше да полеем освобождаването на Грегър. Обаче не бях сигурен доколко на Мадж в момента му беше до празнуване. Бях леко подпийнал, което не облекчаваше непрекъснатото ми гадене, но поне му придаваше приятна нотка.
— Готови сме, но има вероятност да не е съвършен — каза Мораг. — А и ти не си го виждал.