От доста време се чудех за това, но така и не беше дошъл подходящият момент да повдигна въпроса.
— А какво стана, докато беше в мрежата? — попитах.
Всички погледи се насочиха към Мораг, която се размърда сконфузено, защото не й стана приятно изведнъж да бъде център на внимание, но имаше и още нещо. Тя се страхуваше — това не беше обикновеният страх от опасности, а истински ужас.
— Някаква много гадна програма по сигурността й дойде в повече — обясни Езичника.
— Глупости! — изкрещя Мораг.
Езичника въздъхна.
— Виж, Мораг. Никой не отрича, че за кратко време си научила много неща. Ти си може би най-талантливият хакер от твоето поколение, но също така е истина, че никога не си се сблъсквала със сериозна охрана, свързана с незаконни програми за нападение. Тези неща атакуват директно защитните сили на невралния хардуер и биологичната обратна връзка.
— Щом казва, че е видяла дявола, трябва да й повярваме — обади се Рану.
Прозвуча ми доста зловещо.
— Видяла си дявола ли? — попитах.
Знаех, че Мораг изгаряше от нетърпение да получи първото си религиозно видение в мрежата. Жалко, че е бил дяволът.
— Когато проникнахме в мрежата, те опитаха да направят чистка и изпратиха насреща ни програма, която предизвиква огнена буря. Бяха се справили добре, но при всяка чистка, има и оцелели. Ние разравяхме пепелищата, опитвайки се да спасим каквото можем… — каза Езичника.
— И какво намерихте? — попитах.
— Ще стигнем и до там — рече. — Но бяха оставили една много гадна охранителна програма специално за нас.
— Беше повече от това; беше като „Бог“… — допълни Мораг.
— Само че зъл — добавих аз и се усмихнах.
Мораг ме изгледа кръвнишки.
— Страшничко си беше, няма какво — каза Езичника. — Беше много сложна и опасна.
— Обаче вие се справихте? — попитах.
Езичника поклати глава и растите му се разлетяха встрани.
— Не, най-напред се опита да нападне Мораг…
— Защото е знаела кой е опасният — каза Рану.
Не мисля, че го правеше нарочно, но ако си беше поставил за цел да вбеси Езичника, се справяше доста добре.
— Затова излязохме оттам — каза Езичника, като се опита да не обръща внимание на думите на Рану. Знаех, че след това не се бяха връщали отново в изолираната мрежа на съоръжението.
— Значи, няма как да сте сигурни, че е било просто охранителна програма? — попитах.
— Виж сега, Мораг не беше ставала жертва на нещо толкова сериозно и си мислеше, че нищо не може да й се случи в мрежата. Обаче нещото се възправи от обсидиана като огромен кървав червей, който събуди у нас всеки един от възможните ни страхове.
Звучеше отчаяно. При споменаването на „червей“ главата на Грегър се завъртя веднага към Езичника.
— Какво искаше да кажеш с това „кървав червей“ — че е бил облян в кръв ли? — попита той. Езичника кимна. — А знаеш ли наименованието на проекта? — добави Грегър.
— „Черен червей“ — отвърна Езичника. — Обаче не виждам връзката.
— Можеш ли да ни разкажеш какво сте намерили? — попитах.
— В общи линии се потвърди разказаното от Грегър — започна Езичника. — Цялостният проект е наречен „Проектът «Черен червей»“, което донякъде обяснява защо охраната изглеждаше по този начин. Целта на проекта е да използва Тяхната биотехнология за разработване на няколко различни приложения.
— То каза ли ви защо са започнали войната? — продължих.
Езичника поклати глава.
— А спомена ли нещо за второстепенните проекти? — попита Грегър.
— Да — отвърна Езичника.
— Е, кои са? — подканих го да продължи.
— Проектът „Кром“ и проектът „Демиург“ — рече Езичника.
— Това беше „Демиург“ — обади се Мораг.
— Защо ще оставят „Демиург“ в система, която са прочистили и ужким напуснали? — попита раздразнено Езичника.
— Добре де, тогава е била частица от „Демиург“ — съгласи се Мораг.
— Както ти си частица от „Бог“? — заяде се Езичника.
— Опа — прекъснах ги аз.
— „Демиург“ е софтуерното приложение на Тяхната технология — поясни Езичника.
— Тоест?
— Тоест то е също толкова сложно, колкото „Бог“, и притежава същата мощ, ако не и по-голяма, защото в него са вложени много повече ресурси.