— А какво ще стане, ако „Демиург“ влезе в мрежата? — попитах.
— Същото, ако и „Бог“ излезе навън, но се предполага, че „Демиург“ ще бъде недобронамерен. Според мен, ако това стане, Кликата, за която говори Грегър, ще упражнява контрола върху цялата информация. Обаче този път, без пречки — допълни Езичника.
— А как можем да сме сигурни, че вече не са го пуснали и не владеят положението? — попита Мадж.
— Не са. Щях да разбера — увери го Мораг.
Езичника се подразни от думите й, погледна я и каза:
— Доколкото знаем, те все още не са го усъвършенствали.
— Ето защо ние трябва да пуснем „Бог“ в мрежата възможно най-скоро — поясни Мораг.
Предложението й не се хареса особено на Мадж.
— А какво представлява проектът „Кром“? — попитах, изпреварвайки появата на нов спор.
— Доколкото знам, вид вирусно оръжие — отвърна Езичника.
— Това е приложение на контролиращите бионанити, които използваха върху мен — поясни Грегър.
— И какво прави? — поинтересува се Мадж.
— В общи линии — заразява, възпроизвежда се, контролира — рече Грегър.
— Кого?
— Тях.
— Всички до един ли? — попитах недоверчиво.
Грегър и Езичника кимнаха.
— Да не искаш да кажеш, че Кликата иска да осъществи контрол над цяла извънземна раса? — рече Мадж.
— Теоретично, да — отвърна Езичника.
Забелязах изключително съсредоточеното изражение на Бък.
— Според мен това не трябва да се случва — каза дебилният селяндур.
В много отношения бях впечатлен от начина, по който схващаше ситуацията.
— А кога ще го доставят? — попитах.
— Не знам — рече Езичника.
Грегър само поклати глава, но не беше овладял още тънкостите на езика на човешкото тяло.
— А ние как ще го спрем? — попита Мораг.
— Защо ние? — подскочи Бък. — Нас какво ни засяга?
— Нали каза, че ще помагаш? — припомних му аз, но трябваше да призная, че си имахме работа с неща, които надхвърляха нашите способности. Мисля си, че дори и при най-добро желание не притежавахме нито уменията, нито ресурсите, за да се справим с нещо толкова мащабно. Освен това, ако наистина се постараеха, рано или късно, щяха да ни открият.
— Няма нужда да го предотвратяваме, а да намерим някой по-добронамерен, който да го контролира — предложи Мадж.
Погледнах го. Всички го гледаха. Балор се усмихна, но Грегър, Езичника и Мораг изглеждаха ужасени.
— Какво има? Нали Те са вид, който е враждебно настроен към нас и иска да унищожи човечеството? Ние не можем да Ги затрием, затова упражняването на контрол над Тях ми се струва добра идея — поне от гледна точка на инстинкта за самосъхранение — обясни той.
— Но ние започнахме войната — отбелязах аз.
— И какво от това? Не, не ме разбирайте погрешно. Искаше ми се да не сме я започвали, но тя вече е факт, така че сега трябва да си сърбаме попарата. Ако това значи, че за да оцелеем, трябва да победим, това ми се струва най-добрият начин да го постигнем. Без значение кой е започнал тази бъркотия, Те са враждебна раса, която изтребва хора под път и над път. Нали не си го забравил? — обърна се към мен.
— Мадж, не се дръж с мен като с дете.
— Те са раса, която притежава собствена чувствителност — застъпи се Рану.
— Така е и много съжалявам за това. Много е тъжно, мамка му, но ако трябва да избирам между моя и Техния вид, ще избера себеподобните и ако носим някаква отговорност за това, тя е към човешкия род — каза Мадж.
— Не и аз — рече Грегър.
Всички утихнаха. Грегър и Мадж се гледаха втренчено. Мадж първи отмести погледа си и каза:
— Вече ни разкри истинската си същност.
— Нито пък аз — обади се Мораг.
Извърнах рязко глава към нея. Това беше едно от най-смразяващите неща, които бях чувал.
Мадж я посочи с пръст.
— Ти си малка глупачка. За теб всичко това е готино и интересно и несъмнено е голяма крачка напред в сравнение с обслужването на велики и добри хорица в скапания бардак в Дънди, където си работела…
— Мадж — предупредих го аз.
— … Но сега предлагаш да предадем човечеството отвътре, като се превърнем в Тяхна пета колона. Ти гледаш на измяната спрямо собствената си раса като на някаква следпубертетна игра, мамка му. Те не са сладури и със сигурност не са ти приятелчета, Те са опасни и… и…