— Извънземни — довърши вместо него Грегър. — А това тук някога ти беше приятел.
Трябва да й призная, че Мораг успя да овладее гнева си. Тя заговори с равен глас, стиснала зъби:
— Значи, ти смяташ, че за мен това е игра? Според теб аз не съм ужасена, че имам това нещо в главата си? А мислиш ли, че ми харесва да убивам хора? — Тя погледна към мен. Това пък защо? Зачудих се. А после си спомних какъв ставах под влияние на бойния наркотик. По дяволите. — Но аз го усещам. Разговарям с него и знам — каза простичко тя.
— Сладурче, не за пръв път някой се възползва от теб, нали? — каза гадно Мадж. На лицето му се изписа подигравателно състрадание. — Никога ли не са те лъгали? Никога ли някой, на когото си имала доверие, не те е подвеждал? „Да, обаче аз го мислех за много свестен и си казвах, че мога да му се доверя.“ И какво стана след това? На него му плащаха, а на теб ти се изреждаха, подпряна на стената на кенефа.
— Престани — каза Рану.
Мадж се беше изправил.
— Няма да престана, мамка му. Вижте, не ме разбирайте неправилно. Виждам, че си привлечен, обаче ние продължаваме да слушаме приказките на това момиченце само защото този я обожава — и той се изплю, забивайки пръст във все повече губещия самообладание Рану, — а пък ей тоя иска да я чука — и посочи мен.
— Мадж… — казах, но Рану вече беше скочил.
— Седни — изрева Балор.
Рану се спря и погледна Мораг. Тя поклати глава. Какво, по дяволите, беше това? Рану седна, но не спря да гледа кръвнишки към Мадж.
— И така — започна отново Мадж, — кой е за хората и кой — за извънземните?
— Що за нелепост, по дяволите, ти май съвсем откачи — казах ядосано.
— Той е прав — обади се Балор. — Постави ме в положение, в което никога не мислех, че ще бъда.
— И какво е то? — попита Гиби.
— Да съм на страната на хората.
— Но всичко това е само хипотеза; ние все още нямаме достъп до „Кром“.
— Може и да нямаме, но трябва да разберем кой е за хората и кой е против тях. Ще се наложи да решим въпроса тук и сега — добави Балор.
Дори Мадж изглеждаше сащисан. Рану помръдна неспокойно, Грегър също.
— Можем да решим въпроса, като разговаряме — предложих. Откъде се беше появила изведнъж тази напираща агресия? — Нали така?
— Да оставим настрана „Кром“, обаче Мораг току-що ни каза, че тя е за Тях и иска да пусне в мрежата нещо, което на практика е извънземен вирус — каза Балор.
— Колко пъти трябва да ви се повтори, че ние искаме мир? — рече Грегър.
— Чухте ли го? Ние? Той е един от Тях — изкрещя Бък.
— Но е много по-приятен от другите, които сме срещали — отбелязах саркастично, доколкото ми се удаде.
— Не съм сигурен, че съм готов да поема този риск, а и не съм сигурен, че ние всички бихме могли, когато става дума за съдбата на човечеството — каза Мадж.
Аз поклатих глава.
— Остава ни „Демиург“ — обади се Езичника.
— Който поне се контролира от хора — добави Мадж.
— А ти всъщност на чия страна си? — попита Грегър.
— Наистина ли ще позволиш на Ролистън и на онези скапаняци да им се размине? — запротестирах.
— Не мога да кажа, че съм очарован от алтернативите! — изкрещя в отговор Мадж.
— Добре, тогава защо не вземеш да убиеш мен и Грегър, а после да потърсиш Ролистън, за да му лапнеш кура? Пък после ела пак да ми кажеш каква курва съм била! — развика му се Мораг.
— Защото не може — изръмжа тихичко Грегър.
Вероятно искаше да каже, че Мадж не може да го убие.
— Аз мога — рече Балор заплашително.
— Така доникъде няма да стигнем! — надвика ни Езичника с достатъчно авторитет, който ни накара да млъкнем. — Докато всички вие продължавате да проявявате робска покорност пред нашата върховна жрица или заклеймявате онези, които го правят, ще си позволя да ви напомня, че „Бог“ не е извънземен вирус; архитектониката на програмата е човешко дело, както и преобладаващата част от самия процес по програмирането. Единствено операционната система е от Посланик. Ние сме предвидили и моделирали последиците от пускането на „Бог“ в мрежата, и въпреки че на мен ми се искаше да постигна много повече, ако разполагах с още време, мога да ви уверя, че той няма да предаде човечеството на Тях. Не е творение на мозъка на Мораг. „Бог“ беше създаден от група хакери, които са напълно човешки същества, повечето от тях ветерани. — Когато свърши изречението, повечето от нас се бяха умълчали и го гледаха с очакване. — Чуйте ме — започна отново, този път по-тихо. — Аз съм категорично за човечеството, но нямам никакви задръжки да пусна „Бог“ в мрежата… — и той погледна към Мораг — … когато е готов.