— Веднага — настоя тя.
— А какво точно прави той? — попитах, като се опитах да избегна нов спор.
— Уфф… — въздъхна Езичника.
— Не знаеш! — каза Мадж, като не можеше да повярва на това, което се случва, и се разсмя.
— Още не сме решили — продължи Езичника. Стори ми се, че всички го гледахме подозрително. — А какво искаме ние от „Бог“ да направи? — попита той.
— Типичните хакерски простотии — измърмори Мадж. — Изобретяват системата, но не знаят какво да правят с нея.
— Ти затова ли си тук, за да ни лазиш по нервите? — не се стърпя Мораг.
— Не — озъби й се Мадж. — Опитвам се да накарам някои от вас да мислят с главите си.
— Ти какво би накарал „Бог“ да направи? — попита Рану.
Мадж млъкна.
— Вашият „Бог“ ще ни слуша ли? — поинтересува се Балор.
— Ако ние поискаме това от него — отвърна Езичника.
— Какво значи „ако“? — настоя Мадж.
— Става дума за управляването на огромна мощ — обясни Езичника.
— И на кого можем да се доверим да я управлява? — продължи Мадж.
— Бихме могли да му дадем правото сам да се управлява — отвърна Езичника.
— Значи, предлагаш да дадем на извънземна информационна форма правото да се управлява сама и да притежава всемогъщество в мрежата? — попита Мадж.
— Аз съм против — каза Балор простичко и категорично.
— И така, да се върнем на първия ми въпрос: на кого ще се доверите? — попита Езичника.
— На себе си — рече Мадж.
— Страхотно. Значи, ще предоставим пълния контрол върху мрежата на алкохолик и наркоман, който не умее да общува с хора — предложи Езичника.
— Първо, умея да общувам с хора, и второ — може да попаднете и на много по-лош вариант от мен.
— Искам да видя уменията за общуване на Мадж — вметна Мораг и се ухили.
— Ще трябва да почакаш до Коледа — казах й аз и също се усмихнах. Напрежението беше започнало да се разрежда.
— Малцина са достойните за моето общуване — оплака се Мадж. — Е, кой ще контролира тогава? Ти ли? — попита той Езичника.
Той поклати глава и растите му се разлюляха на всички страни.
— Не, аз не се доверявам на себе си, а освен това не бих се доверил и на групата, която го направи. Дори на Мораг не бих гласувал доверие.
Погледнах към нея, но тя ни най-малко не се беше обидила.
— Че защо не? — попита Гиби. — Виждаш ми се свестен, малко хахо, но все пак доста свестен пич — провлачи той.
— Той е помогнал да направят „Бог“; може дори идеята да е била негова. Мамка му, не виждате ли, че страда от мания за величие и от комплекс за божественост? — възмути се Мадж.
Езичника го погледна раздразнен и каза:
— Не мисля, че мога да се съглася изцяло с поставената ми от Мадж диагноза; власт в такива мащаби със сигурност ще породи изкушения, на които не съм сигурен, че ще мога да устоя.
— Като да шпионираш със специалните лещи съблекалнята на мажоретките на „Фишеците“ от Остин — изтърси Бък.
Очевидно разсъждаваше на глас. Всички го погледнаха за миг. Той повдигна вежда и кимна мъдро.
— Да, горе-долу до там щяха да се простират амбициите ми, ако притежавах толкова много власт — рече Езичника.
— Аз ще се заема с управлението — рече Балор.
Мораг, Езичника и аз в един глас казахме: „Не“.
— Говоря ви сериозно. Имам командирски опит, а човечеството се нуждае от силен водач — каза той.
И мисля, че наистина говореше сериозно.
— Балор, това няма да стане — каза Езичника.
Балор се извъртя и го погледна с окото, което нямаше превръзка. Езичника не трепна.
— Само силните трябва да стават водачи — продължи Балор. — Да виждаш някой по-силен от мен?
Не се стърпях и погледнах Грегър, който наблюдаваше разговарящите, а главата му беше наклонена под странен ъгъл.
— Не става — рече Мораг.
Балор завъртя страховитата си глава към нея.
— Защо така, малката? — попита той със заплаха в гласа.
Вече наистина започвах да се тревожа за отношението на Балор към всичко това.