— Прави ми впечатление, че когато вие, мъжете, не искате да чуете онова, което имам да ви кажа, веднага ставам курва или малката, но не е ли именно това целта — да не попада управлението в ръцете на хора като вас? Не ни ли е писнало вече от воини, които да ни командват?
— Можем да поспорим дали проблемът не е тъкмо в обратното — че не сме имали достатъчно воини за управници — намесих се аз.
Мораг се обърка.
— Защото, ако ни командваха вои… войници, те нямаше да изпращат без нужда хора на смърт, защото много добре щяха да знаят какво значи това — обясни Езичника. — Въпреки че историята познава и изключения. — Обърна се към Балор и продължи: — Ти си добър водач, но проблемът е, че винаги ще преговаряш от позицията на силата, а и вижданията ти за това, кой да живее и кой да умре, са малко… нестандартни.
Трябваше да отдадем заслуженото на Балор, че поне не си поплюваше.
— Да, обаче е прав — каза Мадж. — Човечеството наистина се нуждае от силни водачи. Кой от нас не вярва в намесата на Бог в човешките дела?
Аз вдигнах ръка. Другите не последваха моя пример, но Бък и Гиби изглеждаха объркани. Изненадах се, че бях единствен.
— Много вярващи се извъдихте — измърморих.
— А не е ли тъкмо там грешката на Бог? — попита Мадж. — Каза ни, че трябва да вярваме, но не ни помогна, когато се борехме за оцеляването си на Земята, когато щеше да ни бъде от полза. Сега можем да се възползваме: с помощта на мрежата можем да завземем други системи като орбиталните станции, да вземем контрола в наши ръце или в ръцете на Бог и да покажем на хората начин… — но накрая се запъна.
Вероятно си даваше сметка как звучи отстрани.
— И какъв е този начин? — рече Езичника.
— Да се отървем от Кликата, да започнем да доставяме храна, ресурси и медицинска помощ на нуждаещите се, да сложим край на тиранията, ами такива работи — отвърна Мадж, въпреки че според мен и самият той не беше убеден в това, което казваше.
— Май не си го обмислил много добре — продължи Езичника.
— Не знаех, че ще ми се наложи да задавам параметрите на нов бог, когато се събудих днес следобед — изрепчи му се Мадж.
— При това положение няма ли ние да се превърнем в новите тирани?
Прозорливостта на Гиби ме изненада.
Мадж се замисли и каза:
— Може и да се превърнем, но предпочитам фашистът, който ме управлява, да бъде добронамерен, а не алчен. Не можем да оставим това в ръцете на хората, не можем просто да им покажем начина. Много религии са опитвали това в хода на човешката история и хората винаги са прецаквали нещата, докато накрая не избухнал и Последният човешки конфликт.
— Ние правим „Бог“, не създаваме нова религия — усмихна се Езичника.
— Нима? Ти не искаше ли да станеш върховен жрец? Нали затова завиждаш на върховната жрица ей там? — попита Мадж.
Лицето на Езичника помръкна. Мораг гледаше ту единия, ту другия.
— Добре де, това, че хората прецакват нещата, не е ли още един аргумент в полза на това, да дадем на Бог правото сам да се управлява? — попита Грегър.
— Ти това искаш, нали? — рече Мадж.
— Да, искам да се измъкна от този миризлив трюм и да се заема с управлението на света, ако не възразяваш — отправи саркастична забележка Грегър.
Ако изобщо приличаше на предишния Грегър, сигурно вече доста му беше писнало, защото онзи, когото познавах, рядко прибягваше до сарказъм.
— Това е аргумент в полза на силния лидер — отбеляза Балор.
— Ние трябва да закриляме, не да контролираме — обади се Рану, който погледна Балор в окото, но не отмести погледа си.
След няколко мига на размяна на воински простотии между двамата, Балор най-накрая кимна. Мадж поклати глава.
— Правете каквото знаете. Но това не променя факта, че ако искате да направите нещо, трябва да го свършите сами. А не да определяте някакви мъгляви правила и да се надявате, че всеки ще ги изтълкува правилно. Съжалявам, дечковци, но хуманността и добротата няма да спасят човечеството. Ако искате да спрете войната, ще трябва да осъществите контрол над оръжията и да сте готови да ги използвате, защото неговото племе — и той посочи Грегър — може да не е готово толкова бързо да свали оръжията, колкото ни карат да вярваме.
— Да бе, и ако ние разсъждавахме като теб, щяхме да поискаме най-напред да осъществим контрол над вас — изплю се Грегър.