— Не съм убеден, че и в момента не правите това — сряза го Мадж.
— Казахме ти, че не е това — рече Мораг.
— Доколкото знаем, в теб е нахлуло едно от Тях. Освен това каза, че си на Тяхна страна. Как искаш да ти вярваме? — попита Мадж.
— Ами аз? И аз ли съм вербуван? — каза Езичника.
Мадж се замисли, но накрая каза:
— Не, ти си просто изкуфял старец.
За секунда видях как Езичника посърна, но после на лицето му отново се върна гневното изражение.
— Писна ми някой да ме контролира — казах.
— Чудесно, но какви са възможностите? — поиска да разбере Мадж. — Очевидно не и вариантът, при който хората сами се опитват да решат проблемите си.
— Защо да е очевидно? — попитах. — Това, което не дава резултати, е контролът да бъде в ръцете на Кликата и тям подобни — поне не и за нас и за по-голямата част от човечеството. Ако ги питаш, те вероятно се имат за силни водачи. Поне Ролистън със сигурност.
— Затова ние трябва да бъдем много по-човеколюбиви от тези задници, да се погрижим за всички, а не само за себе си — продължи Мадж.
— Може би с това ще започнем. Ние отдавна преотстъпихме отговорността си на своите водачи; сега ще трябва отново да си я вземем — казах му аз.
— Звучи страхотно, но няма смисъл, ако решиш да го приложиш на практика — обори ме Мадж.
— Няма да прилагаме нищо на практика — отвърнах. — Само казваме истината.
— Какво искаш да кажеш? — заинтригуван, попита Езичника.
— Ще накараме „Бог“ да ни разкрие всички тайни в мрежата, като започнем с войната. Ще го програмираме да ни яви обективната истина по най-добрия възможен начин. След това ще направим така, че да проведе допитване, което да обхване цялата система, и да бъде напълно безопасен…
— Диктатура на мнозинството — изтъкна Мадж.
— Имаш ли по-добро предложение? — попитах.
— Да наложим контрол, да избием членовете на Кликата, да започнем мирни преговори с Тях и да се опитаме да постигнем по-голяма справедливост — отвърна Мадж.
— Май забравяш с кого разговаряш. Ако ти наложиш контрол над мрежата, първото, което ще направиш, ще бъде да поискаш един кашон с водка и още един с наркотици, преди да продължиш похода си в търсене на идеалната проститутка — обърнах му внимание аз.
— Жалко, че майка ти не е жива — рече Мадж и се ухили.
В мен се надигна гняв от опита му да се пошегува, но се овладях.
— Мадж, наистина ли искаш да бъдеш господар на света? — попита Грегър внимателно.
Мадж се запъна.
— Ами… аз нямах предвид себе си, но…
— А кого? — попитах. — Ето, това сме хората. Аз не ставам, Езичника не става, ти не се доверяваш на Грегър, нито на Мораг. Балор е психопат. Не се обиждай, Балор.
— Обидих се — каза той тихичко.
— Рану? — попитах.
— Аз не искам — рече той.
— Значи, остават Бък и Гиби — продължих.
— Уха! — извика Бък. — Винаги съм си знаел, че от мен ще излезе нещо.
— Не го слушайте — каза Гиби.
Бък остана искрено разочарован.
— Даваш ли си сметка колко опасно е да се каже на хората истината за всичко? — тихо попита Балор.
— Той е прав — добави Езичника. — Хората лъжат, за да се предпазят, но и за да заблудят някого. Това би могло, не, направо ще доведе до… хаос.
— И ще разбие обществото ни — каза Балор и се ухили. — Този план започва да ми харесва.
— На мен не ми пука — казах и си сипах още уиски. — Прав си за лъжите, но все някога ще трябва да пораснем, а що се отнася до обществото ни, сегашното му състояние не ме задоволява.
— Но… — понечи да каже Мадж.
— Вижте, можем да си спорим така, докато хората на Кликата дойдат и ни открият. Ако наистина успеем, това ще донесе огромна промяна за всички. Никога не можем да предвидим всички аргументи „за“ и „против“. Истината е една — действаш или не действаш — включи се Рану.
— Но ние още не сме взели решение — рече Езичника.
— Имаме две предложения: или да използваме „Бог“ за контрол над мрежата, или да го програмираме да каже цялата истина на всички — обади се Мораг.
— И да унищожим обществото — добави Мадж.
— Така и така държиш на диктатурата на мнозинството, дайте да гласуваме — предложи Балор, свел гласа си до шепот.
Мораг вдигна рамене и каза:
— Кой е за контрол над мрежата?