— Това пък сега какво трябва да означава? — попитах го аз.
— Човече, така изглеждат революционерите — каза той и се ухили.
Не би трябвало да се изненадвам.
— Не мислиш ли, че по този начин олекваш в очите на хората? — попитах доста по-учтиво, отколкото ми се искаше.
— Важното е да ми е удобно, пич — отвърна той.
Огледах го от глава до пети.
— Това ли наричаш удобно?
— Не се прави, че не ти харесва — рече и ми намигна.
Мораг се разсмя.
— Опитваш се да ядосаш Езичника, нали? — продължих.
Грегър се надигна зад него. Все повече започвах да свиквам с неговата изкривена физиология. Носеше дълга връхна дреха, но нещо в кройката ме смущаваше. На гърба си беше препасал ремък с боеприпаси, а в ръката си държеше оръдие „Мъстител“, при това с огромна лекота.
— Приличаш на кретен — обърна се той към Мадж.
Мадж го погледна през рамо в недоумение.
— Странното на вид извънземно има право — съгласих се аз. — Даваш ли си сметка, че ако това наистина е толкова голяма работа, колкото твърди Езичника, ще те запечатат за поколенията в този вид?
Мораг не спираше да се хили.
— Повярвай ми, когато приключа с това, всички ще започнат да се обличат като мен — рече Мадж.
— Не и аз! — извика Мораг.
— На теб ще ти отива мрежест потник — казах.
— Майка ти ще те види в тези дрехи — отбеляза Грегър.
— На нея ще й хареса и тя ще се гордее с мен — отвърна Мадж.
— Трийсет секунди до кацане — предупреди Гиби.
Планът ни беше да влезем в съоръжението, да завземем медийния възел, да свалим програмата за „Бог“ и да я излъчим. Нямаше да им отнеме много време да ни смажат, но дотогава вредата щеше да е сторена. Огледах всички, докато се приземявахме в някакъв стандартен медиен възел. Щяхме да загинем, вършейки огромна глупост. Това ми се понрави — животът ми и бездруго си беше огромна глупост. Защо не бях станал музикант? Защо моята глава не беше родила „А Love Supreme“? Това щеше да бъде доста приятен начин да умра. Жалко, че и Мораг щеше да загине, жалко, защото не беше опитала толкова много неща в живота. Усетих, че съм се ухилил. Мадж също се беше ухилил.
— Даваш ли си сметка, че ако успеем, всеки ще бъде в състояние да узнае и най-малката тайна? По цял свят ще избухнат големи безредици. Хората отляво, отдясно, от центъра ще започнат да си уреждат сметките. Цялата система може да се сгромоляса — казах.
— Нещо трябва да се промени — отбеляза Мадж със сериозен тон.
— И това ли е начинът? — попитах.
— А какво, да продължаваме да умуваме ли? — отвърна той.
Усетих как самолетът беше издухан настрани от силните напречни ветрове, които плющяха безмилостно около сондата и с които Гиби се бореше. Накрая машината леко се наклони и при приземяването се чу силен удар. Отекна звън на метал, когато стълбичката на самолета докосна пистата.
— Значи, не гледаме сериозно на това? — каза Езичника, втренчил поглед в Мадж, с израз, който издаваше, че едва успява да овладее гнева си.
Фигурата на Грегър надвисна над хакера.
— Ти избираш как да умреш, дай му право и той да избере — рече.
Мадж погледна към хибрида. Не можах да разгадая изражението на лицето му.
Видях сълзи в очите на Мораг. Докато Грегър и Мадж минаваха покрай мен, аз се приведох над нея.
— Добре ли си? — попитах я съвсем глупашки.
Тя се усмихна.
— Уплашена съм. Значи, това било, а?
Не знаех какво да отвърна. Можех ли да й кажа, че сигурно така беше най-добре или поне й се предлагаше по-добър сценарий за нейния живот? Вместо това реших да се държа като мъжкар, напълно егоистично. Наведох се и я целунах. Отначало тя се стегна. Още ми беше ядосана, задето се бях държал като задник, и имаше право, но сигурно изглеждах ужасно, цялата ми кожа беше покрита с пламтящи алени петна и имаше нездрав, сивкав оттенък. В известен смисъл бях изненадан, че не повърна. След това тя отвърна на целувката ми, протегна ръка да ме погали, а другата опря на гърдите ми, над моето изменено сърце. Целувката сякаш продължи доста дълго, но пък краят й беше почти внезапен. Учудих се, че другите нищо не казаха.