Огледах се. Превключих на нощно виждане и забелязах масата в дъното на помещението. Дебелакът, който парадираше с охолството си, пушеше пура, носеше контешки грим и беше натъпкан с най-модните джаджи, а с него стояха двете най-красиви момичета от заведението и охранители, които не се надуваха чак толкова.
— Е, принесох ти жертва — извиках ядосано. — А сега ще ме изслушаш ли?
Макфърлейн си дръпна от пурата. По месестото му, покрито с брада лице плъзна руменина с цвят на череша, която озари намазаната с бяло кожа, покритите с червен гланц устни и тъмните очи.
— Естествен отбор — каза той и кимна към трупа на Кордит. — Благодаря ти, че избави стадото ми от мършата.
— Мога и да продължа — казах аз, но в същия миг се проклех, задето бях дал такъв очевиден отговор.
— По-добре недей, като се има предвид, че помещението гъмжи от мои хора. Може и да очистиш един-двама, но накрая ще ти видят сметката — добави Макфърлейн, като все така се усмихваше, и придърпа едното момиче по-близо до себе си, сякаш ако се наложеше, щеше да се прикрива зад него като зад щит.
Започнах да обмислям нападението си. Реда, по който щяха да загинат горилите в това затворено пространство.
— Не мисля, че си прав, но в такъв случай ще трябва да разкатая фамилията на всички ви, обаче ти ще си първият — отбелязах спокойно.
Започна да ми додява от неговите мачовски глупости. Макфърлейн помисли за миг.
— Значи, не желаеш да разговаряш с мен? — попита той саркастично и по всичко личеше, че се забавлява.
Аз въздъхнах и реших да не проговарям, докато някой не каже нещо, което си струва, или не ми се наложи да започна да ги избивам един по един.
— Какво искаш? — изтърси Макфърлейн, който бе започнал да се отегчава.
— Купил си нещо от един от пазачите в пар… — успях да промълвя.
— Убийте го — ревна Макфърлейн.
О, не, казах си, докато светът около мен за пореден път забави ход.
В дясната ръка стисках мастодонта, в лявата — лазерния пистолет. От дулото на лазерния пистолет към единия от бодигардовете на Макфърлейн се проточи рубиненочервен лъч в момента, в който онзи опита да се изправи. Чуха се силният удар от взривяването на свръхнагретите въздушни молекули и писъкът на бодигарда, докато част от плътта му се превръщаше в червена пара.
Превъртях мастодонта под изпънатата си лява ръка и натиснах спусъка. Куршумът на огромния револвер застигна един от хората на Макфърлейн, който се опитваше да си послужи с картечен пистолет. Обаче го порази с такава сила, че той отхвръкна през прозорчето на мостика и тупна на долната палуба. Монтираният на рамото ми лазер се подаде през отвора в дългия ми шлифер. На вътрешния ми дисплей се появи разделената на участъци система за насочване на оръжието към целта и перпендикулярните линии на мерника се кръстосаха върху двамата въоръжени мъже, които се хвърлиха напред, за да се скрият зад бара. Лазерът порази единия още докато беше във въздуха, но другият успя да се прехвърли зад плота. Рубиненочервеният лъч го проследи и после, въз основа на собствени изчисления, стреля отново по посока на предполагаемото му местонахождение, като прониза плота отпред. Чу се рев от внезапна болка.
Направляван от връзката с компютъра, стрелях два пъти с тайлъра по останалите двама от охраната на Макфърлейн, като уцелих единия в слепоочието, при което тилът му се размаза като димяща пихтия върху стената. Макфърлейн започна да врещи и се опита да използва двете ужасени момичета за прикритие. Другият гард се претърколи и избегна куршума. Бях го подценил или по-скоро не бях дооценил с какво е напомпан.
Завъртях се наляво. Двамата стрелци на масата край счупения прозорец се канеха да използват оръжията си. Последва нов изстрел от мастодонта и куршумът се заби в гърдите на единия, а изстреляните веднага един след друг три яркочервени лъча ликвидираха другия.
После изведнъж стана интересно, защото към мен заваляха бързи откоси от скорострелни нискокалибрени куршуми, които попадаха върху дългите пешове на шлифера ми. Той успяваше да неутрализира по-голямата част от кинетичната им енергия, но няколко от тях успяха да се доберат до плочките на драконовата ми кожа. Втурнах се напред и се шмугнах зад барплота. И през цялото време се опитвах да определя откъде идваше стрелбата. При приземяването силно се натъртих. Над главата ми се пръскаха бутилки и върху мен се изливаше долнопробен евтин алкохол.