— Аз ще се погрижа — казах.
Когато се върнах в студиото, изведнъж си дадох сметка, че не разполагахме с достатъчно оръжия. Не и ако Бък и Гиби се канеха да се занасят и да свирят на инструментите си, а Мадж възнамеряваше да упражни егото си по странен начин, но в крайна сметка това нямаше никакво значение. Засмях се при мисълта за абсурдната ситуация.
Рану се появи на подиума над нас и ми направи знак, че всичко е наред. Първият етаж беше готов да посрещне нападателите, доколкото можеше изобщо да сме готови. И бездруго два от датчиците за движение вече бяха извън строя. Вероятно хората от специалния отряд пробиваха дупки в стените, за да монтират монофиламентни камери и специални аудио-визуални разузнавателни средства.
— Няма да могат да ни нападнат откъм външната стена на сондата, но ще се опитат да влязат през отделението за транспортни самолети и през пристанището, като вероятно ще бъдат бронирани, затова сме им подготвили няколко изненади в транспортния сектор. Балор, искам ти да покриваш пристанището. — Ако се канеха да пратят войници в екзоскелет, а те най-вероятно щяха да го направят, бях сигурен, че Балор на драго сърце щеше да се заеме с водната част. — Рану, искам да се качиш горе. Скрий се по най-добрия начин и гледай да имаш видимост към двете врати и горното ниво. Ако се наложи, ще помагаш в стрелбата на Балор и на мен, тук долу — казах през мрежата за свръзка. Рану кимна. — Грегър, ти се върни в студиото, но дръж приемната под око. Със сигурност ще се опитат да нахлуят през вратата на охраната. Тя е най-слабото звено.
— Защо да не остана тук? — попита Грегър.
— Защото така може да се насладиш на купона, също като нас — отвърнах.
След малко видях Грегър да се връща в студиото и да прикляква до входа към приемната, приготвил тежкия мъстител за стрелба.
На моя вътрешен дисплей запремигва иконката за съобщенията. Беше пренасочената линия от приемната. Отворих я и препредадох съобщението към Грегър, Рану и Балор. Този път на екрана се появи твърдото лице на чернокожа жена. Беше облечена в лекобронирана жилетка, а под нея носеше инерциален костюм — типично за специалните полицейски подразделения и отрядите за борба с киберпрестъпленията. Очите й представляваха черни поляризирани лещи, косата й беше остригана почти до кожа. Предположих, че беше ниска и набита, като повечето полицаи от специалните части.
— Нямам време за игрички. Знаем, че не държите никакви заложници, затова ще влезем и ще ви извадим оттам — каза тя с американски акцент.
Замислих се да я попитам къде беше служила, но най-вероятно беше работила в отрядите за борба с тероризма. Напомни ми за Аш.
— Влюбих се — промърмори Балор.
— А вие сте? — попитах учтиво.
Тя се замисли за миг. Една от „въшките“ ми показа нейно изображение, заобиколено от група хора с подобна бронирана екипировка. Разполагаха и с брониран танк, създаден специално за нуждите на вътрешността на сондата, който поглъщаше радиосигналите. Зад него видях произведените в Африка напомпани бронирани костюми на Преторианците. Освен това Преторианци се виждаха и отвън, заедно с няколко полицейски хеликоптера, които подскачаха нагоре-надолу около сондата.
— Дежурен командир Кат Сомърджей — каза тя. — Стига глупости, сержант Дъглас. Нали ви е ясно, че ако не излезете веднага, ще умрете?
Значи, знаеше кой съм.
— Май сте под голямо напрежение, а? — попитах. — Някой иска от вас да влезете, преди да сте готови.
Тя се поколеба за миг. Това беше добър знак, че й пука за нейните хора.
— Сержант… — започна тя.
— Наричайте ме Джейкъб — рекох.
— Ах, ти, хитро копеле — каза Грегър. Аз го изгледах кръвнишки. Изглежда, че бях ядосал Кат — както се улових, че я наричам мислено.
— Виж какво, задник — изрева тя. — Не съм дошла да преговарям, мамка му. Ако си търсеше приятел, не трябваше да отрязваш оня пич. Излезте или ние ще влезем — ти избираш.
— Определено се влюбих — потвърди Балор. — Хайде да се предадем.