— Виж какво, Кат — започнах. — Никого не сме убили, не можем да избягаме и ще се бием само при самозащита. Дай ни малко време и след това, кълна се, ще се предадем.
Докато казвах това, се опитах да не мисля за обещанието си към Грегър.
Кат отвори уста да отговори, но на лицето й се изписа раздразнение.
— Един момент — каза тя, а иконката за връзка с нея замръзна на пауза.
— Това пък какво беше? — полита Балор.
— Предполагам, че получи приоритетно съобщение от Кликата — отвърна Грегър.
— Те искат да я принудят да ни нападне — казах и погледнах към Езичника и Мораг, като си пожелах да побързат.
— Супер. Искам да се запозная с тази жена — рече Балор.
— А акулата няма ли да те ревнува? — попитах.
— Маганту проявява огромно разбиране — отвърна сериозно Балор.
— Пък и трудно ще доплува толкова нависоко — додаде Грегър.
Ние май наистина не вземахме на сериозно грозящата ни смърт.
— Добрата новина е, че тя не ми изглежда като човек, който Ролистън може да разиграва както си иска — казах и в този миг иконката на Кат светна отново.
Не изглеждаше радостна.
— Трябва веднага да излезете — каза.
— Хората, които те притискат да ни нападнеш, ще станат причина да избием доста от вашите, преди да успеете да ни заловите. Знаеш това и знаеш, че нищо не го налага — продължих.
— Да, знам, но също така получих доста основателни аргументи, за да вляза и да ви заловя — каза тя.
Като командир, а тя ми се стори по-скоро бивш подофицер, а не някой с висш чин, можех да се закълна, че нямаше желание да ни напада. Зачудих се какво ли й бяха казали. Дали знаеше, че при нас има извънземен вирус и живо извънземно? Дали не й бяха казали, че сме влезли в съюз с Тях?
— Балор наистина ли е при вас? — попита тя.
В същия момент видях Мораг и Езичника да излизат от своя транс, да премигват с очи и да се оглеждат наоколо. Бък и Гиби започнаха да свирят. Бавно и леко зловещо парче.
— Аха — отвърнах й. — Той е нашият заложник.
Иконката вероятно предаде усмивката на лицето ми. Е, или поне продължавах да се усмихвам, докато Балор не ме изгледа кръвнишки.
— Нали сте наясно, че никога няма да ви позволят да излъчите това нещо по мрежата? — попита тя.
Аз погледнах Мораг, която ми направи знак, че всичко е готово.
— Вече е късно, Кат. Непременно трябва да видиш това.
И включих връзката към мрежата.
26.
Атлантида
Как изглеждаше ли? Всички хора във всяка една от изследваните части на Космоса сигурно вече го бяха видели. Ако не в същия миг, макар че трябваше да си в кома, за да го пропуснеш, то вероятно го бяха видели на някой екран. Но екраните не можеха да уловят различното усещане, което оставяше у всеки един от нас. Софтуерът, който превеждаше на нашето съзнание родения в мрежата образ, вършеше това по различен начин за всеки от милионите свидетели или съпричастни на преживяването. С други думи, то беше много лично за всички ни.
Мораг ми изпрати нещо, което идваше от външността на виртуалния образ на сондата. Той представляваше висока кула от приказките, построена от частично втвърдена вода, така че цялата конструкция се стичаше надолу като водопад. Студиото приличаше на кинотеатър с интериор от неонова течност в стил ар деко отпреди Последния човешки конфликт. Подобен флуиден мотив притежаваха и голяма част от бизнес сградите на виртуалната сонда. Излъчванията се представяха като бързотечащи неонови струи от същата течност. Езичника висеше във въздуха, на нивото на медийния възел. Беше заобиколен от въздушни смущения, а косата му се развяваше от невидим вятър. Размахваше тоягата си над главата; беше подбелил очи, а около тоягата му просветваха светкавици от буйния обмен на информация. Крещеше и нареждаше някакви древни езически заклинания, докато предаваше програмите, които подготвяха пътя за „Бог“.
Видяхме как Баба Яга премина през бурята, създадена от Езичника. Защитните програми на сондата, изобразени като водни духове, биваха изтласквани настрани от бурята или помитани от Баба Яга, а накрая се превръщаха в локвички. Високо над Езичника и Баба Яга виждах наемниците на сондата да се спускат, маскирани с аватарите на митологични водни създания. Гледах как бурята ги издухваше и изтласкваше встрани, а защитният софтуер на бурята отбиваше техните атаки.
Водните стени на киното се разделиха и сториха път на Баба Яга. Тя държеше нещо, което ми приличаше на старовремска кутийка с пружинка. Синкавите й ръце с нокти като на граблива птица навиваха пружинката, докато преминаваше през фоайето на виртуалното кино, а после тя остави кутийката на въображаемия под.