Усетих, че нещо ме притиска, и видях Мораг, която щеше да ме задуши в прегръдката си, смееше се, а очите й бяха пълни със сълзи. Аз също се смеех, въпреки че не можех да плача с пластмасовите си очи. И също я прегръщах силно.
— Посрещнете първия ден от края на вашата революция! — изкрещя Мадж към цялата Слънчева система.
Това още повече ме разсмя. Музиката на Гиби и Бък достигна кресчендо и ме заля, преди да охлабят малко децибелите. Рану грееше в спокойна усмивка. Езичника прегръщаше Балор, който имаше тържествуващ вид. Грегър се беше облегнал на стената, изглеждаше уморен, но изпитваше облекчение.
Бяхме го направили. Сега оставаше да се види какво точно бяхме извършили. Мадж ходеше с едри крачки из студиото като въплъщение на изродения революционер, ролята, за която, както внезапно осъзнах, беше роден.
— Покажи Кликата! — каза той.
На екраните по цялата Земя, а след няколко милисекунди и в орбитата се появиха множество по-малки прозорчета, които показваха какви ли не изкопаеми старци, чийто живот се поддържаше от машини в разни добре охранявани точки на света и в орбитата. Започнах да търся. Къде ли беше Ролистън?
Една от стените на студиото също беше станала видеоекран. Изключих вътрешния си дисплей и се съсредоточих върху това изображение. Продължавах да виждам смаяното лице на Кат Сомърджей.
— Мораг, командирът на полицейския отряд пред вратата на студиото всеки момент ще получи заповед да ни нападне и да ни убие. Можеш ли да влезеш в системите им за свръзка? — попитах.
Мораг ме погледна и се усмихна.
— Ама ти май наистина не разбираш?
Отдалече чувах как Мадж обяснява на човечеството какво представлява Кликата и как те са започнали войната. По екрана пробягваха текстови файлове, чуваха се звукови файлове, а след това се видя и видеорепортаж на нападението над Тях. Мадж изпращаше посланието, че всички доказателства бяха достъпни за разглеждане от всеки един човек.
— Край с тайните, повече никакви кодове. Ако искате да чуете нещо, помолете Бог — продължи Мораг.
Никакъв личен живот, изведнъж си помислих. Какво направихме? Активирах иконката за връзка с мрежата.
— Боже? — попитах неуверено.
— Кажи, Джейкъб — тихичко отвърнаха галещи слуха ми, медени, но все пак извънземни гласове.
Изтръпнах.
— Командир Кат Сомърджей скоро ще получи заповеди относно нас. Бих искал да ги чуя, ако е възможно.
— Разбира се — отвърна Бог.
Мадж продължаваше да говори разпалено за тънкостите на конспирацията.
— Нападайте! Веднага! Това е заповед! Искам ги мъртви до няколко секунди — крещеше Ролистън на Кат.
Никога преди това не го бях чувал толкова разгневен.
— Здравейте, майоре — казах и се усмихнах.
Освен това изпратих връзката към Мадж и помолих Бог да ми даде изображение на майор Ролистън. За миг Ролистън запази мълчание. На иконката му не беше изписан шок, но се зачудих дали той самият не се е шокирал, когато е видял моята физиономия.
— Браво, сержант. Този път наистина надминахте себе си, нали? — каза той, а аз чувах звука стерео.
Погледнах нагоре и видях, че ни дават на големия екран; разговорът ни се излъчваше в цялата система. Не примирах от радост. Изведнъж ужасно се притесних за външния си вид и ми стана доста по-нервно, отколкото ако просто се бяхме впуснали в битка.
Всъщност аз не виждах аватара на Ролистън по мрежата за свръзка, а заснет с охранителна камера образ, който показваше него и Сивата дама, които пристягаха броните си. Намираха се в трюма на нещо, което приличаше на десантна совалка. Помолих Бог да ми каже къде се намират. Отговорът дойде почти мигновено. Ролистън и Сивата дама се намираха на борда на десантна совалка, прикрепена към кораба на Нейно Величество „Мъст“. Кръстосваха Атлантика. Издирваха ни. Винаги сме били наясно, че ще тръгнат да ни търсят, но суровата истина, че според предполагаемото време на пристигане те всеки момент щяха да нахлуят тук, смразяваше кръвта ми.
— Поздравления за осуетяването на всички протичащи в момента военни операции. Чудя се колко ли хора убихте днес? — попита той. Рану погледна към мен. Още едно последствие, което не бях предвидил. Току-що бях разкрил всички тайни агенти, които работеха под дълбоко прикритие. — Да не говорим за това, че широко отворихте нашата защитна система за Тях. Но предполагам, тъкмо това е била целта ви — продължи той, а после се обърна към Сомърджей: — Командире, доколкото ми е известно, получихте заповед. Постарайте се да овладеете ситуацията, преди да се наложи целокупният човешки род да плати за това.