— Съжалявам, сър, но съвестта не ми позволява да изпълня заповедта ви — отвърна Кат.
Тя също се появи на екрана и също като мен беше много притеснена.
— Какво общо има съвестта? Имате заповед от висшестоящ офицер — изпълнявайте я.
— Моля да ме извините, не съм юрист, но ако това, което виждам, е вярно, висшестоящите офицери са компрометирани и някой ще трябва да отговаря по обвинения в престъпления срещу човечеството — отвърна тя.
— Да, и този някой се намира в медийния възел — рече той раздразнен.
В известен смисъл бях впечатлен от това, как продължаваше да води този разговор, докато оправяше екипировката си. Видях как привърза различните видове оръжия, които след малко щеше да използва срещу нас. Замислих се да преговорим още веднъж плана ни за отговор, но всички си знаеха задачите. Освен това линиите ни за свръзка вече не бяха тайни, както и всички останали линии.
— Съжалявам, но ще трябва да изчакаме и да видим какво ще се случи, когато нещата се поуталожат — продължи Кат.
— Уталожването, както се изразихте, може да бъде унищожаването на нашия род. Те държат едно от Тях вътре и са пуснали на свобода Техен вирус, който контролира мрежата. Колко още щети ще ги оставите да нанесат?
— Боже? — обърна се Мадж. — Наистина ли контролираш мрежата?
Многобройните медени гласове на Бог сякаш заплуваха от всеки уред, който можеше да произвежда звук:
— Не, Хауърд, не я контролирам. Способностите на мрежата остават ненакърнени. Аз само осигурих пълен достъп до всякакъв вид информация.
— А в действие ли са защитните системи на Земята и намират ли се под контрола на човечеството? — попита Мадж.
— Разбира се — рече Бог.
— Чудесно — каза Ролистън и млъкна.
— Мисля, че трябва да знаете, че току-що майор Ролистън изпрати силно закодирано съобщение до Кенийската орбитална оръжейна платформа, Джу Джу Ниота, с което им заповяда да ви обстрелват с корпускулярно-лъчево оръжие — добави Бог с твърде спокоен за моя вкус тон. — Той има такива правомощия — добави.
— Ами тогава, спри го, мамка му! — изкрещя Мадж.
— Съжалявам, Хауърд, но според зададените при моето програмиране параметри аз не мога да се намесвам в човешките дела по друг начин, освен чрез осигуряване на достъп до информация — рече Бог.
Мадж се обърна към Езичника:
— Нали ти казах, мамка му! Хайде да видим сега кой не вярвал в Бог, който щял да се намесва в човешките дела, копеле! — възмути се той, преди отново да се обърне към екрана.
— Човечеството трябва да разполага със свободна воля — каза Езичника с известна несигурност в гласа.
— А не смяташ ли, че да бъда унищожен от корпускулярно-лъчево оръжие, е посегателство срещу свободната ми воля, мамка му? Да не говорим за свободната воля на хората, живеещи на тази сонда! Освен това — и Мадж посочи изображението на Ролистън — този чекиджия дори не е човешко същество, по дяволите!
— Мадж! Гледат ни и деца — скара му се Балор.
Въпреки че всеки момент щях да умра, спрях за момент и втренчих поглед в Балор. Лицето на Мадж беше почервеняло и веничките на челото му се бяха издули. Погледнах Езичника и Мораг. Мораг вече беше изпаднала в транс, но Езичника поклащаше глава.
— Нямаме достатъчно време — каза той.
Знаех, че в този момент в мрежата светкавично прелитаха съобщения в двете посоки между Атлантида и Джу Джу Ниота и Кения, включително и заплаха за ответен удар от страна на властите на Атлантида.
— Говори генерал-полковник Каария от ВВС на Кенийското орбитално командване. Заповедта на майор Ролистън бе отменена. Ние няма да обстрелваме, повтарям, няма да обстрелваме Атлантида и Кения по никакъв начин не застрашава сигурността на сондата на Атлантида, нейните интереси или хората, които живеят там.
Погледнах към екрана и видях прехвърлил шейсетте здравеняк африканец, който ни гледаше от стената. В следващия момент екранът се разцепи на две и на него се появи и Ролистън.