— Генерал-полковник Каария, никой не ви е упълномощавал да отменяте заповедта. Незабавно започнете обстрела — каза той.
Образът на Каария се завъртя, вероятно за да погледне към Ролистън от другата половина на екрана. Ролистън бърникаше нещо по дръжката на стар командовски кинжал, който изглеждаше много зловещо и беше предназначен да пробива черепи. Въпреки годините си, ако се забиеше достатъчно силно, можеше да разцепи дори военен киборг.
— Като оставим настрана факта, че няма да позволя някакъв си майор да ми дава заповеди…
— Недейте да съдите за пълномощията ми по моя чин… — започна Ролистън.
— Не ме прекъсвайте! Майоре, да не смятате, че съм си загубил ума? Да не би да мислите, че Кения ще поеме отговорността за нов планетарен междучовешки конфликт? Мислите ли, че не сме гледали репортажите за Бразилската сонда и за съдбата на Америка? Вие за луди ли ни вземате?
Ролистън не отговори. Мадж и другите си отдъхнаха.
— Вижте — казах аз и никак не се зарадвах, че лицето ми се появи на екрана. — Искате да ни заловите — ще се предадем без бой. Няма нужда да избивате десетки хиляди. Никой не го иска, а и ние вече свършихме това, за което бяхме дошли.
Грегър ме изгледа кръвнишки. Аз отидох при него.
— Не се притеснявай, ще те измъкнем оттук — казах му.
— Как? — попита той с недоверие.
— Добре тогава, най-вероятно всички ще умрем. Сега по-добре ли се чувстваш?
— Малко, да.
Видях, че иконката на командир Кат Сомърджей взе да примигва, и отворих връзката.
— Малко съм зает, Кат — казах по възможно най-учтивия начин.
Тя не се впечатляваше от любезности.
— Предайте се.
Помислих за миг. В много отношения предложението й беше примамливо.
— При нормални обстоятелства… — т.е. всички други случаи, в които ми се беше случвало да превзема част от сонда и да пусна в мрежата изкуствено създаден Бог — бих те послушал, но после ще ни предадете на Ролистън. А това няма да стане. Ние много добре го познаваме.
Кат се замисли над думите ми.
— Имате ли нужда от помощ? — попита.
Бум, с кариерата й беше свършено. Зачудих се колко още хора щяха да пострадат, преди всичко това да свърши. Да, нуждаех се от помощ, но знаех, че тя не може да ми помогне.
— Нали знаеш, че най-вероятно ни подслушват? — Тя не отговори. — Благодаря ти, но така само взаимно ще си попречим, нали? — Тя кимна. — Най-добре стой настрана.
Зад мен Ролистън и Мадж продължаваха да се препират на екрана.
— Ще кажа на хората ми да се оттеглят. Успех, сержант — каза Кат.
Надявах се никой от хората й да не пострада. Накратко, надявах се, че Ролистън и Сивата дама няма да посмеят да нападнат сами. В крайна сметка Грегър и Балор бяха с нас; Рану също го биваше. Но въпреки това знаех, че те щяха да направят тъкмо това.
— Господин Маджи, току-що пуснахте в мрежата Техен вирус, защо хората на Земята трябва да вярват на думите ви? — попита Ролистън в момента, в който прехвърлих вниманието си върху разиграващото се шоу.
— Боже, ти Техен вирус ли си? — попита Мадж.
— Не, Хауърд, не съм. Хората ме програмираха и ми зададоха параметрите, в чиито рамки мога да действам. Оперативната система, която използвам, се основава на технология, извлечена от Тях, но само по отношение на управлението на информацията.
— Значи, признаваш, че си част от Тях — обади се Ролистън.
— Струва ми се, че вие предпочитате да се фокусирате върху тази част от моето създаване в опит да предизвикате погрешно тълкуване — отвърна Бог.
— Всичко, свързано с Бог, е напълно прозрачно — намеси се Езичника, който говореше с раздразнението, което технически грамотните изпитват по отношение на по-малко надарените от тях. — Ние ще подканим хората да проверят нашето доказателство, че Бог не е…
— Това „доказателство“ идва от един-единствен източник, този, който в най-голяма степен има полза да му повярваме. Трудно може да мине за обективен — прекъсна го Ролистън.
— Аз бях създаден да бъда обективен — опроверга го Бог.
— Значи, ти твърдиш, че дори и да си обективен, си бил създаден да бъдеш обективен от субективни хора — каза Ролистън.
— Така можем да се препираме до безкрай — вметна Мадж с досада в гласа.
— Добре — каза Ролистън с известно задоволство. — Аз не съм свързочник, но доколкото ми е известно, не разполагаме с изкуствен интелект.