Выбрать главу

— Нито пък Те. Това, което смятате за изкуствен интелект, е чиста проба съзнание. Аз съм венецът на вашата култура: аз учих и се развивах по същия начин, по който и човешкото съзнание, но доста по-бързо от него.

— Значи, у теб няма и следа от Тях? — настоя Ролистън.

Той продължаваше да стяга екипировката си върху совалката за нападение, като действаше чевръсто, но без да бърза. Бран беше образец за пестеливост на движенията.

— Запазил съм достатъчно от Посланик, за да действам в пълно съгласие със съставните си части и да отхвърля двуличието като понятие, което извънземните използват. Няма друг, освен мен, затова не мога да лъжа.

— Значи, онази част от теб, която е Тях, е добрата? — попита Ролистън.

— Това е вашето тълкуване на думите ми — отвърна Бог. — Моите съставни части, онези, които според вас, са по-важни, са стопроцентово човешки.

— Да, похвално е, че не си двуличен, но тогава какво ще кажеш за онова, което твоите хора сториха на колониите? Избиваха и осакатяваха цивилни, в това число и деца. Не е ли вярно, че изтребвахте човечеството навсякъде, където успявахте да се доберете до негови представители? — попита Ролистън, докато приключваше със закрепването на преносимото плазмено оръжие към гаусовата си карабина „Призрак“, превръщайки я в комбинирано оръжие.

— Разбира се, че са изтребвали цивилни — каза Грегър и изкривените му извънземни черти се показаха на екрана.

Хрумна ми, че това вероятно вредеше на имиджа ни.

— Ама как иначе, вие сте вникнали в нещата, господин Макдоналд, нали самият вие сте отчасти извънземно? — каза Ролистън със сарказъм. — Моля ви, обяснете как Те всъщност са малки, неразбрани, подобни на котенца същества и как шейсетте години, през които изтребват човечеството под път и над път — мъже, жени и деца, — всъщност никога не ги е имало.

— Те не знаеха какво е война, преди Кликата да…

— Няма никаква Клика! — изкрещя разгневен Ролистън.

— Преди твоите хора — продължи Грегър — да заповядат нападението над Тяхната планета. Те имат различно усещане за себе си: всяка клетка е индивид, който участва в изграждането на цялото, затова приемат действията ви за геноцид. Тъй като Те не разбираха какво се случва, единственият начин, по който можеха да реагират, беше този, на който Ги бяхме научили — тотална война. Откъде можеха да знаят, че нашите правила за водене на спор представляват сблъсък? Правила, които често пъти самите ние сме нарушавали в миналото. В битката си за оцеляване Те трябваше да използват всички средства, за да победят. Вие ни научихте на това — каза Грегър.

Последва мълчание, докато хората осмислят думите му. Ролистън се усмихна.

— Майоре, ще отречете ли, че се опитахте да унищожите всички Техни мирни пратеници? — попита Мадж.

Опитваше се да отклони вниманието от признанието на Грегър, въпреки че продължаваше да гледа хибрида.

Върху екрана започна излъчването на репортаж, който Бог беше подготвил, вероятно по молба на Мадж. Видяхме кораби, подобни на онези, които Посланик ми беше показал в черквата на Викария, които ми изглеждаха от минала епоха. Както и тогава, представляваха двигател, който се отделяше, с множество шушулки с формата на игла, които се придвижваха незабелязано. Гледахме как орбиталните защити и корабите в орбита унищожаваха тези кораби един след друг. Всеки репортаж беше придружаван от закодирани заповеди, всяка една издадена от някой член на Кликата. Корабите нямаха чет.

После репортажът се смени. Върху екраните из цялата система видяхме екзекуции на Тях, които приличаха на Посланик. На улицата, в гората, в морето. Всъщност не бяха чак толкова много, но аз разпознах убийците, или поне от коя част бяха. Бивши войници от специалните части. Ето за какво бяха създали отрядите за ИК: за да са сигурни, че няма никакъв шанс за мир.

Накрая Бог ни показа репортаж със заможно семейство и тяхната яхта. Вероятно мъжът заемаше висок пост в някоя от корпорациите. Семейството беше съвсем нормално: майка, баща и две деца. Бяха се събрали около извънземно, което приличаше досущ на Посланик. По лицата на всички членове на семейството беше изписано онова блаженство, което видях у Мораг и другите проститутки, когато ги заварих да укриват Посланик. Избухна ярка светлина и се чу силен шум, настъпи смущение в образа, но постепенно картината се възстанови. Видях последиците от избухването на многоспектърна граната. Чуха се изстрели от оръжия. Извънземното беше застреляно. След това въоръжен мъж влезе в къщата край езерото и с по два изстрела уби всички членове на семейството. Следващият изстрел дойде от водата и яхтата избухна в пламъци. Стрелецът беше в езерото, гледаше горящата яхта и очакваше да дойдат да го вземат. Екранът се разполови, за да покаже кодираните съобщения.